Кемени и Кристиян излязоха, след минута Том ги видя как се качват в хеликоптера.
…Въпреки усилията на лекаря Тина не проговори. Имаше нормален пулс, нормално дишане, нормално кръвно налягане, но сякаш не разбираше какво става около нея. А когато след около час хеликоптерът се приземи обратно на площадката, Том видя как Кемени и Кристиян слизат от него с наведени глави и без никаква раница.
В компютърната зала завариха Марвин. Той седеше на терминала си и пръстите му играеха по клавиатурата с невероятна скорост. Бен лежеше на дивана и лениво четеше „Социалната организация на компютърния ъндърграунд“.
— Ето го и Марвин — саркастично каза Кемени. — Къде, по дяволите, се беше покрил? Мислех, че мога да разчитам на теб, а ти изчезваш тъкмо когато си ми най-нужен…
Марвин обърна глава към влезлите Том и Кемени. Изглеждаше ужасно — брадясал, с тъмни кръгове около очите и трескав блуждаещ поглед, мазната му коса стърчеше във всички посоки. Когато остави клавиатурата, се видя как треперят ръцете му.
— Бях в библиотеката — каза той. В момента обаче явно мислеше за нещо друго.
С плавно движение на ръката Кемени превъртя ключа на вратата и се приближи към Марвин.
— Три дена непрекъснато в библиотеката? Не ме баламосвай. Че кой ще те пусне там през нощта?
— Е, не непрекъснато, разбира се, но точно през миналите две нощи стоях там. Бях се заврял между рафтовете с книги, библиотекарката не ме видя и ме заключи отвън, пък и аз не усетих кога е свършило работното им време. А пък миналата нощ се скрих нарочно, защото исках спешно да прочета едни статии… Въобще бях забравил, че вие може да ме повикате, пък и мислех, че в случай на нещо Бен ще се сети къде да ме търси.
— Че откъде да се сетя? — обади се Бен от дивана. — Никога досега не бях те виждал в библиотеката, пък и ти никога не си споменавал, че имаш работа там. Мислех си — щом те няма в стаята ти, в бара и в клуба, значи са те изяли вълците. Или мравките.
— Том, какво стана с управяващите функции? — попита Марвин.
— Още оня ден бяха готови. Чаках те теб, за да ги тествам в режим на реална връзка.
— Няма да ги тестваме сега. Изобщо, временно ще зарежем задачата за неформалния компютър. Сега ще правим компютърен модел на Бедствие.
— Ей, язък за бързането… — каза Том и чак тогава усети смисъла на последните думи на Марвин. — Чакай, модел на Бедствието ли каза? Че как ще го правим този модел, нали няма дори свястна теория? Да не би накрая да са измислили нещо?…
Марвин се облегна назад и разтърка очите си.
— По-добре седни някъде и слушай. Историята е дълга. Кемени, вие също слушайте, сигурно ще ви е интересно…
— Ще видим за колко време ще схванеш поуката — обади се Бен — и дали изобщо ще я схванеш. Аз вече чух хипотезата на Марвин и в общи линии я одобрих, само подробностите не са ми ясни…
Том и Кемени си взеха столове, Марвин изчака да се настанят удобно и чак тогава започна.
— Идеята ми хрумна, когато ти ми разказваше как депутатът Йорки строшил стола, на който седял. Тогава Том изтърси един лаф, че сякаш гравитационната константа под стола се била променила… И аз изведнъж се замислих — какво ще стане, ако наистина някоя фундаментална константа, не непременно гравитационната, се промени? Примерно константата на Планк. Можеш ли да си представиш какво ще повлече това след себе си?… — тук Марвин направи малка пауза, почака Том да каже нещо, но тъй като той не знаеше какво да каже, продължи нататък. — Е, първо ще се изместят орбитите на електроните в атомите. От това ще се изменят химичните свойства на елементите. Вещества, които допреди не са били химически пасивни, ще станат активни. Някои стабилни молекули ще станат нестабилни. Спектърът на излъчваната и погълнатата светлина също ще се измени. И ако предположим, че тази константа може да се изменя в някакъв непрекъснат интервал, става много трудно да се предвидят всички изменения на електронните орбити. Може да се промени и радиусът на силното взаимодействие, някои стабилни атомни ядра да станат нестабилни и обратно… Е, да спрем дотук. А сега си спомни Бедствието. Какво се случи тогава? Серия от неочаквани взривове както във въздуха, така и под земята. В резултат от тях се образуват химични съединения, каквито няма никъде другаде във вселената. Светлинни ефекти с абсурден спектър на излъчването. Потоци от твърд рентген, бета– и гама-лъчи, също с неочакван спектър… Прилича на нашия случай с променливата константа, ако приемем, че тя се е била изменила само на някои места. Следиш ли мисълта ми?