— Ще мога. Вие сигурно ще търсите предполагаеми агенти на Пакта, нали? Тогава ще мога да извадя и данни за комуникациите им по мрежата — електронна поща и разни други…
Бен се примъкна до един от терминалите и се захвана с базата от данни на Института. Кемени го следеше с нетърпение.
— Марвин, ти си тук от дълго време — подхвана той, — имаш ли някаква идея по въпроса? Някой, чиято дейност буди подозрение? Който изглежда тук не намясто, сякаш са го внедрили отнякъде…
Марвин се замисли, почесвайки се по тила.
— Може би Нолтениус?… Като си помисля, всички от международната програма стоят тук най-много по няколко месеца, само докато си свършат изследванията, а Нолтениус е тук вече пета година. Освен това съм чувал от колеги, че никой не знае точно с какво се занимава той. Наистина е учен със световна известност, само че преди е работил в областта на влакнестата оптика и лазерната техника, а това няма нищо общо с дейността на Института. Но не съм сигурен, разбира се… Нямам никакви сериозни съображения, това е по-скоро интуиция.
— Сега ще проверим добра ли ти е интуицията. Бен, това ли са списъците? Доста хора са минали оттук. А сега дай ми клавиатурата, моля ти се… Къде си заврял терминалната програма? Сега ще видиш, че и ние в службите си имаме компютърна система.
Оказа се, че на всеки два месеца Нолтениус е изпращал съобщения до един и същ адрес в чужбина. Строгата периодичност на кореспонденцията (съобщенията бяха предавани цели четири години само на девето, десето или единадесето число от четните месеци) и приблизително еднаквата големина на пакетите усъмниха Кемени и той помоли Бен да му покаже, ако има възможност, някои от тези съобщения. За щастие Бен беше конфигурирал системата така, че пощата се пазеше на диска цели шест месеца и чак след това се изтриваше.
— Имаме късмет, останали са три съобщения за този адрес. Ето първото… Ей, това на какъв език е?
— Май че на немски — каза Марвин. — Или в краен случай на холандски.
— Дявол го взел, ама ние защо не забелязахме? В базата данни за Нолтениус нямаше информация от коя държава идва. Странно.
— Космополит — измърмори ядосан Кемени. — А къде се намира адресът на получателя?
— Май че в Белгия… — Бен измъкна от най-долния слой книги върху масата някаква папка с напечатани на принтер листа. — Да, в Белгия. Служебна мрежа на корпорацията „Аеротроникс“. С какво ли се занимава тази корпорация? Не знаем, но сигурно не разпространява религиозна литература в развиващите се страни…
Съобщението на Нолтениус беше кратко, само няколко реда. Марвин измъкна отнякъде немски речник, взе лист хартия и го преведе за броени минути:
Бате Йохан, привет!
Трябва да те разочаровам, че ивичестата пъстърва, заради която ти искаше да дойдеш с мен на риболов, не се среща в реките на тази страна. Затова не ти препоръчвам да планираш отпуската си тук. Самият аз съм принуден да се занимавам с работата си, тъй като рибата тук почти не кълве. Поздрави татко и Мария, както и по-старите ни роднини.
Кемени беше доста учуден от съдържанието.
— Виж го ти, Нолтениус рибаря… Бен, дай и второто съобщение.
Текстът на второто съобщение се оказа почти същия, само словоредът на места беше леко различен. Докато Том се пулеше учудено срещу екрана, Бен и Кемени потриха доволни ръце.
— Значи баткото всеки два месеца иска да дойде на риболов и всеки два месеца нашият човек му казва, че рибата не кълве? Любопитна кореспонденция. При наличието на такива произведения на писмеността лично аз — Бен се потупа по гърдите — считам въпроса за приключен. Добре, че промених параметрите и държа пощата повече време от общоприетите шейсет дни. Всъщност, може би нашият рибар е разчитал тойно на това — че след два месеца съобщенията се изтриват и никой няма да забележи какви глупости предава на брат си…
— Добре, стига — каза Кемени. — Сега дай пощата, която е получавал, там също може да има нещо интересно.