Списъкът на получената от Нолтениус поща бе леко разочароващ. В него нямаше толкова очевидно съмнителни съобщения, както рибарската кореспонденция. Марвин преведе някои от тях, но тъй като не знаеше немски и търсеше всяка дума в речника, след половин час работа се отказа, без да е намерил нещо подозрително. Кемени записа всичките съобщения на дискета, сложи я в джоба си и каза, че ще се занимае с нея по-късно.
В този момент часовникът на масата изписука.
— Ей, вече станало време да предавам изходящата поща — каза Бен и отново седна пред монитора. Натисна няколко клавиша, на екрана се появи списъкът на съобщенията… Изведнъж той заби пръста си в монитора и извика:
— Кемени, вижте! Нолтениус иска да изпрати нещо. Писано е преди три часа… и е адресирано за същата корпорация! Странно, защото предишното му съобщение до нея е изпратено само преди три дена, на десети юни. Драстично нарушение на графика…
Когато Марвин успя да се справи с немския превод, се получи следния текст:
Здравей, бате Йохан!
Оказа се, че си бил прав. Съвсем наскоро узнах със сигурност, че в планинския язовир се е появила ивичеста пъстърва. Така че имай това предвид, като планираш отпуската си. Според мен обаче пъстървата тук е доста дребна за риболовец като теб. Самият аз смятам още в близките дни да хвърля въдиците в язовира. Предай на татко и Мария да не се безпокоят за мен. Поздрави роднините.
Кемени побутна Марвин по рамото.
— Май че пъстървата си ти… И искат да ти хвърлят въдицата, имай това предвид.
— А, значи пъстървата била дребна? — разлюти се Марвин. — Ще видят те колко е дребна. Обещавам да им направя живота черен.
Кемени успя да охлади гнева му само с ледения си поглед.
— Категорично забранявам всякакви самодейни изяви от ваша страна. Този Нолтениус е разбрал за хипотезата и се кани да действува. Физиците наистина се оказаха големи плямпала… За наш късмет Нолтениус не подозира, че аз, а значи и Управлението, също знаем за нея. Той също така не подозира, че електронната му поща се следи, иначе нямаше да я използува така непредпазливо и да казва на шефовете си да не се безпокоят. Значи той не знае, че вие, системните оператори, работите за Управлението, и по никакъв начин не трябва да научи. И именно затова недейте да проявявате излишно любопитство към него — за да не ви подозира. По всяка вероятност той ще се интересува от работата на Марвин. Ако се опита да ви разпитва или да ви обработва по някакъв начин, се дръжте нащрек и веднага ми съобщавайте. За да не привличам вниманието му, аз вече няма да се появявам лично в базата. Ще поддържате връзка с мен през пиратския възел на мрежата, той се контролира от мой човек. Там аз съм регистриран като Уинстън Чърчил. Ще наричате Нолтениус „горския“, компютърния център — „дъскорезница“, а вашата хипотеза, по която работите — „чамов материал“. Примерно, ако пишете, че горският е надушил за кого работят в дъскорезницата, това ще означава, че Нолтениус е разбрал, че предавате информация на Управлението. За следенето на самия горски ще имат грижата други хора, за които вие не знаете и които не знаят за вас. Това е, аз свърших… Има ли въпроси?
Том нерешително се наведе напред.
— Мисля си, не можем ли да използуваме това, че знаем на кого нашият, ъ-ъ-ъ… горски предава информацията си? Май съм чувал, че тази компания „Аеротроникс“, да я наречем по нашему лесничейство, е от военнопромишления комплекс. Защо да не опитаме да се вмъкнем в мрежата на това лесничейство, и да източим оттам някакви данни за… чамовия материал? Бен има опит в пробиването на мрежови защити, а и аз знам това-онова по въпроса. Може да попаднем на отчети, научна информация, изобщо на нещо, което може да ни помогне в работата. Все пак поне в началото ние се придвижваме твърде слепешком и от всяка допълнителна информация може да имаме твърде голяма полза…
Като чу за пробиването на защити, Марвин целият просия.
— Хайде, Бен, какво чакаш, ти хакер° ли си или лукова глава? Това е задача тъкмо за тебе! На твое място аз изобщо не бих чакал някой друг да ми дава идеи, досега да съм се вързал в мрежата. За три месеца ми проглуши ушите какъв велик майстор на хака си, сега е времето да го покажеш на практика.
Бен не беше особено ентусиазиран.
— Трябва ми телефонна линия. По възможност безплатна, може и служебна, но да не се разбере кой я използува. Нашите телефонни централи са още от предвоенната система и не съм чувал за трикове, с които да се лъжат броячите за международни линии… Ако телекомуникациите ни бяха по американската система, някаше да имам проблеми. Не видя ли как се вмъкнах в мрежата на концерна „Орел“? А нейната защита беше една от най-добрите. Смятам, че нашето лесничейство също няма да ми създаде проблеми… Кемени, какво мислите по въпроса?