Зайчето погледна топлото яйце и поклати глава:
— Не го искам.
— Защо?
— Защото е бяло. Мен ми трябва червено яйце.
Кокошката се намери в голямо затруднение, защото тя можеше да снася само бели яйца, но старият Мурджо изръмжа нещо и кокошката подскочи.
— Ей сега ще ти донеса червено яйце, защото ти ми спаси кокошата глава — изкудкудяка повторно кокошката и прескочи градинския плет.
Подир малко тя се върна и търкулна пред муцунката на зайчето една току-що отскубана червена репичка.
— Вземи туй яйчице — рече тя — и го носи на болното си братче. Носи му още много здраве от кокошката и Мурджа.
Зайчето се поклони, захапа репичката за опашката и изхвръкна от селото.
Запъхтян се върна Лъв без опашка у дома си и подаде червената репичка на уплашеното си братче. Сребърното мустаче захрупа репичката и щом я изяде, скочи на крака. В очите му светна голямо безстрашие.
— Мамо — викна то, — отсега нататък не искам да ме наричате Сребърно мустаче!
— Ами как? — погледна го учудена Зайка Зелкова.
— Лъвско сърце!
Зайка Зелкова се усмихна и с лапичката си го помилва нежно по главичката.