Дафид даде сигнал на часовия да вдигне подвижната решетка. Когато тя се вдигна достатъчно, Ванора мина под нея. Трепна, когато чу портата да се затваря зад гърба й. Съдбата й, както и съдбата на сър Джайлс и неговата дама сега беше в нейните ръце.
Дафид се намръщи.
— Това някаква хитрост ли е?
— Никаква хитрост, Дафид. Дойдох, както ти искаше. Това са твоите условия, нали?
— Да, но не мислех, че Лъвското сърце ще ти позволи да дойдеш.
— Предлагам себе си в замяна на заложниците.
— Влез вътре. Тук навън е студено, а ти си изминала дълъг път — подкани я Дафид. — Ще пийнем по чаша горещо вино, докато говорим.
Един млад момък дотича да поеме юздите й. Ванора слезе и последва Дафид, забелязвайки многото мъже, които тичаха насам-натам из двора. Дафид не си беше губил времето през изминалите седмици.
Драймиър не може да се сравнява с Крагдън, помисли Ванора, когато влизаше в порутената кула. Не беше чудно, че Дафид нямаше търпение да се добере до земите и дома й. Постелките по пода миришеха на кисело, прашни паяжини висяха над тях като дантелени завеси. Тя остави Дафид да я настани пред огнището и отпи от чашата с вино, която един прислужник й пъхна в ръката.
Вгледа се внимателно в Дафид, опитвайки се да разгадае мислите му. Той беше хитър, но не чак дотам интелигентен. Ванора беше сигурна, че може да го надхитри. Но най-напред трябваше да направи така, че сър Джайлс и Диърдри да бъдат освободени и пуснати да си идат.
— Мислиш ли, че Лъвското сърце ще дойде за тебе? — запита Дафид.
— Няма — изрече Ванора с убедителност, която се надяваше да прозвучи като истинска. Замоли се дано Лъвското сърце да има повече разум и да не вземе да щурмува замък, който няма как да превземе. — Него го е грижа повече за сър Джайлс, отколкото за мене. Най-вероятно ще се радва да се отърве от мене.
— Не можеш да го спасиш, нали знаеш. Той ще дойде и аз ще го чакам.
— Не знам какво искаш да кажеш.
— Много просто, скъпа моя. Имам значителни сили на мое разположение. Знам колко хора има Лъвското сърце, а той няма как да се надява да ме победи с двадесетина войници. Всъщност, аз искам той да нападне Драймиър. Трябва ми атака. Нищо няма да ме зарадва повече, отколкото да пратя това копеле в ада. Тогава и ти, и Крагдън ще бъдете мои.
— Англия и Уелс са в мир, Дафид — предупреди го Ванора. — Убийството на Лъвското сърце ще поднови военните действия. Това ли искаш?
— Неизбежно е, рано или късно. Мислиш ли, че Едуард ще остави Уелс на мира, когато стане крал?
— Едуард още не е крал, Дафид. Още е само младеж, а баща му е в добро здраве. Много неща може да се случат, преди Едуард да се качи на трона. Нападението срещу английска крепост само ще ускори една война, която може иначе да не избухне с години.
— Крагдън не е английска крепост. Трябваше да бъде моя и смятам това да стане.
— Крагдън принадлежи на Лъвското сърце според правото на брака.
— Ами! Бракът е незаконен. Аз съм предявил претенциите си преди това. — Усмивката, която й отправи, съвсем не беше окуражаваща. — Но сега ти си тук и Лъвското сърце скоро ще дойде за тебе. Когато дойде, ще го очаквам.
Ванора прехапа устни, за да не каже на Дафид точно какво мисли за него.
— Аз съм тук. Изпълних условията ти. Лъвското сърце няма да дойде. Ако се смяташ за мъж на честта, ще освободиш заложниците.
Дафид изду гърди.
— Никой не оспорва моята чест.
— Тогава го докажи. Освободи сър Джайлс и неговата дама.
— Много ме дразниш, Ванора. Когато се оженим, ще се държиш с уважение към мене. Усмиряването ти ще ми достави голямо удоволствие.
Той повика един страж, махвайки с ръка, и му заповяда да доведе заложниците. Ванора зачака идването им с растящо напрежение. Били ли са малтретирани? Надяваше се да не е така, защото в противен случай Лъвското сърце щеше да потърси отмъщение.
Стражът се върна, побутвайки сър Джайлс пред себе си с върха на меча. Руса, дребна и бледа като стена, лейди Диърдри се беше вкопчила в него, очевидно изплашена до смърт. Сърцето на Ванора трепна при вида на младата девойка. Наскоро омъжена и тръгнала на път из чужда страна, тя беше преживяла недотам дружелюбно посрещане.
Ванора се изправи рязко.
— Сър Джайлс! Направиха ли ви нещо, на вас и на вашата дама?
Джайлс спря на място.
— Лейди Ванора? Вие ли сте? Какво правите тук облечена така?
— Няма значение, сър Джайлс. Представете ме на съпругата си, преди да тръгнете.
Джайлс изглеждаше повече от объркан.
— Простете ми, милейди. Радвам се да ви представя моята съпруга Диърдри. Диърдри, запознай се с лейди Ванора, съпругата на милорд Лъвско сърце.