Ридаейки, Диърдри хвана ръката на Ванора и се вкопчи в нея.
— Как да ви се отблагодаря, милейди? Толкова се боях, че никога няма да стигнем в Крагдън живи.
Очите на Джайлс се присвиха.
— Къде е Лъвското сърце?
— В Крагдън.
— Не разбирам. Какво правите тук без него? Сигурна ли сте, че сме свободни да си вървим?
Втренчи се в плетената й ризница и меча и се намръщи, сякаш внезапно осъзнал къде е виждал точно тази бяла надризница.
— Не, не може да бъде! Кажете ми, че не сте Белият рицар.
— Истина е, сър Джайлс.
— Как е възможно? Лъвското сърце знае ли?
Дафид се засмя, очевидно наслаждавайки се на шока на сър Джайлс.
— Това е дълга история. Сигурна съм, че Лъвското сърце ще ви я разкаже, когато се върнете в Крагдън. — Тя се обърна към Дафид. — Пусни ги да си идат.
Той я дръпна настрана.
— Чакай малко. Трябва да поговорим насаме с тебе най-напред.
— Какво има сега? — изсъска тя.
— Искам да предадеш на сър Джайлс съобщение, което да отнесе на Лъвското сърце.
Хлад пропълзя по гръбнака на Ванора.
— Какво съобщение?
— Кажи му да обясни на Лъвското сърце, че си дошла при мене, защото аз съм мъжът, когото искаш. Направи обяснението си достоверно. Лъвското сърце трябва да повярва, че по-скоро би станала моя любовница, отколкото да останеше негова съпруга. Нищо няма да го доведе тук по-бързо от това, че друг мъж спи със съпругата му.
— Искаш да го отведа на смърт?
— Да. Смъртта на Лъвското сърце е това, което винаги съм желал.
— Не мога.
— Ще убия рицаря и неговата дама на място, ако откажеш.
Ванора затвори очи и помоли господ да й се притече на помощ. Какво ужасно нещо беше направила? Не само беше излязла без знанието на Лъвското сърце, но сега трябваше и да отрече любовта си към него. Не беше мислила, че ще се случи такова нещо.
— Ако това съобщение бъде предадено, Лъвското сърце никога няма да дойде за мене. Ще ме намрази ще ме остави на съдбата ми.
Дафид се засмя.
— Ако мислиш така, подценяваш гордостта му. Аз съм мъж. Виждал съм как те гледа той.
— Подценяваш гордостта му.
— Може би, но ще рискувам. След като предадеш съобщението на сър Джайлс, той и неговата дама могат да си тръгнат. Аз ще слушам, за да се уверя, че ще му кажеш точно това, което ти казах да му кажеш.
Ванора се замоли дано Лъвското сърце така да се отврати от нея, когато получи съобщението й, че да не си и помисли да напада Драймиър. Щом сър Джайлс и неговата съпруга бъдат освободени, Лъвското сърце нямаше да има причина да заповяда нападение. Тя щеше да изпълни това, което си беше поставила като задача, без да се стигне до кръвопролитие.
Дафид я побутна към сър Джайлс. Тя изправи рамене и потърси думи на предателство в ума си.
— Милейди, добре ли сте? — запита сър Джайлс. — Свободни ли сме да си вървим?
— Вие с лейди Диърдри можете да си вървите — изрече Ванора, — но аз оставам при Дафид.
Джайлс поклати глава.
— Не. Ако не можете да си тръгнете, и ние няма да излезем оттук.
— Не искам да се връщам в Крагдън — каза Ванора, препъвайки се в лъжата. — Ще предадете ли съобщение на Лъвското сърце?
— Разбира се, милейди — изрече Джайлс, — макар че нищо не разбирам. Дафид заставя ли ви да останете против волята ви?
— Мисля, че го казах съвсем ясно, сър Джайлс. Бях принудена да се омъжа за Лъвското сърце, но сърцето ми винаги е било с годеника ми. Дафид е мъжът, когото искам. Кажете на Лъвското сърце да ме чуе добре, защото нямам нужда да ме спасява.
— Щом това е вашето желание, милейди. — Гласът на Джайлс беше изпълнен с презрение. — Ще отнеса съобщението ви дума по дума.
— Стража! — извика Дафид. — Моите гости са свободни да си вървят. Върнете им конете и ги придружете до границите на земите ми.
Задавена от сълзи, Ванора ги наблюдаваше как се отдалечават, а с тях и бъдещето й с Лъвското сърце. Беше му дала още една причина да не й вярва.
Глава 18
— Къде е тя!
Ревът на Лъвското сърце се удари о гредите на тавана и се разнесе из цялата зала. Когато се беше събудил сутринта, не беше намерил Ванора. Отначало не беше помислил нищо, но докато денят отминаваше, без да я види, разбра със сигурност какво е направила.
Надявайки се да греши, изпрати един от хората си в селото и накара да претърсят кулата и пристройките. Гневът му нарасна, когато разбра, че има само едно възможно обяснение. Ванора нарочно не му се беше подчинила и беше отишла при Дафид. Чувстваше го в костите си, усещаше го с всеки дъх, който си поемаше. Проклета да е навеки!
— Кой беше на страна снощи?