— Ванора, къде си?
Тя трепна силно, когато гласът на Дафид се разнесе из кулата като зимна буря. Подбирайки полите си, тя побърза да влезе вътре. Той я пресрещна на вратата.
— Какво правиш навън сама?
— Харесва ми да се разхождам из градината. Успокоява душата ми.
— Няма нищо в тази градина, само плевели и къпини. Едва ли е успокояваща комбинация. Ела с мене, имам изненада за тебе.
Тръпка на предчувствие пропълзя по гръбнака на Ванора. Добре можеше да си представи каква изненада е способен да й поднесе Дафид. Подготвяйки се за най-лошото, тя го последва в залата. Веднага след като влезе, спря на място, сигурна, че очите й я лъжат. Но когато видя отец Кадък да й се усмихва, разбра, че не си въобразява. Той беше тук, действително беше тук.
— Отче Кадък — извика тя, втурвайки се да го приветства.
Макар и уморен, острият поглед на свещеника се впи в лицето й.
— Добре ли си, дете?
— Разбира се, че е добре — отговори Дафид. — Защо да навреждам на бъдещата си невеста?
— Грешиш, Дафид. Ванора е омъжена. Лично аз извърших церемонията.
— Аз имам по-ранна претенция — възрази Дафид. — Бракът й е невалиден. Тя е била принудена да се омъжи за Лъвското сърце.
— Нямаше никакви подписани договори между вас, а Ванора се съгласи да се омъжи за Лъвското сърце.
— Отче! — прекъсна го Ванора, страхувайки се, че Дафид ще направи нещо на свещеника, ако той не си държи езика. Надявайки се да разсее отеца, тя седна до него и го запита:
— Колко време можете да останете?
— Ще си тръгне сутринта след литургията — каза Дафид. — Каза, че е дошъл да изслуша изповядващите се, но мисля, че лъже. Да не ме мислите за глупак? Отец Кадък иска лично да види, че си жива и здрава. Очевидно Лъвското сърце го е пратил. Кажи на добрия свещеник, че си добре и че искаш да останеш при мене, за да отнесе думите ти на Лъвското сърце.
— Вярно ли е, дете? — запита отец Кадък. — Искам да чуя лично от тебе, че не си малтретирана или държана тук против волята си.
Дафид се наведе и изсъска на ухото на Ванора:
— Кажи му, че искаш да бъдеш с мене, иначе свещеникът ще умре.
Отец Кадък, който недочуваше, подръпна Ванора за ръкава и запита:
— Какво казва Дафид?
— Нищо съществено, отче. За да отговоря на въпроса ви, искам да остана при Дафид. Никога не съм искала да се омъжвам за Лъвското сърце.
— Мислех, че вие двамата с Лъвското сърце се разбирате, че си доволна от брака си.
— Довършете си яденето, отче — изръмжа Дафид. — Късно е, а има много мъже, които искат да се изповядат.
Ванора трескаво търсеше начин да говори насаме със свещеника.
— Ще чуете и моята изповед, преди да си тръгнете, нали, отче?
— Да, нали затова съм тук.
— Не, Ванора, не е необходимо — възрази Дафид. — Няма какво да изповядваш. Можеш да се върнеш в стаята си, след като се нахраниш.
Отец Кадък понечи да протестира, но очите на Ванора му пратиха послание, което той разбра, и се подчини, макар и неохотно. Ванора довърши вечерята си в мълчание и се извини. Но вместо да се върне в стаята си, тя се промъкна през задната врата в градината. Пробивайки си път сред бръшляна и плевелите, прокара ръце по стената, търсейки отвора, който си спомняше от детските години. Треперейки от пронизителния студ, тя се отчая, когато ръцете й не напипваха нищо друго освен грапав камък и тръни. Шумолене зад гърба й привлече вниманието й и тя се обърна.
— Търсиш ли нещо?
Дафид.
— Аз… наслаждавах се на свежия въздух — заекна тя.
— Знам какво си намислила, Ванора.
— Така ли?
— Да. Стражите ми те държат под око и ми съобщават къде ходиш. Тъй като в градината няма нищо друго освен тръни и плевели, разбрах, че си си спомнила за задната врата и я търсиш.
— Не направи нищо, за да ме спреш — нападна го Ванора. Предпазливостта й изчезна, когато Дафид се развесели, вместо да избухне. — Сигурно знаеш, че нямам намерение да оставам при тебе.
— Много отдавна го разбрах, но няма значение. Искам Лъвското сърце да умре и ти ще ми помогнеш да го постигна. Колкото до вратата, която търсиш, тя вече не съществува. Наредих да я премахнат и да зазидат стената след смъртта на баща ми.
— Защо?
— Не беше необходима. Има и друг изход от кулата. Никой освен мене не го знае, защото Драймиър никога не е бил обсаждан.