— Ще го намеря — заяви Ванора.
— Няма. Лъвското сърце ще умре дълго преди да го намериш.
— Няма да дойде — възрази Ванора.
Дафид я изгледа свирепо в сгъстяващия се здрач.
— Промених намерението си и няма да чакам, докато Лъвското сърце умре, за да спя с тебе.
Ванора отвори уста, за да протестира, но той спря думите й с насилствена целувка, от която на нея и се повдигна. Тя ухапа силно езика му. Той изруга и я зашлеви с опакото на дланта си. Главата й отхвръкна назад от силата на удара, пред очите й избухнаха звезди. Отблъсквайки болката, тя плю, за да се освободи от вкуса му, и изтри уста с опакото на дланта си.
— Отвращаваш ме!
— Няма никакво значение. Ще те имам. Исках да бъда нежен с тебе, но ти като че ли искаш да бъде другояче.
Тя се обърна, за да избяга, но той я сграбчи през кръста и я завлече в кулата.
— Отец Кадък ще те спре! — викна Ванора.
— Той изслушва изповеди в параклиса. Престани да се бориш. Може да си силна, но аз съм по-силен. Щом моето дете започне да расте в тебе, ще промениш мнението си.
— Планът ти е обречен — заяви дръзко Ванора, — аз вече нося детето на Лъвското сърце.
Молеше се дано изчисленията й да са верни, дано това, че беше пропуснала последния си женски период, да означаваше, че семето на Лъвското сърце расте в нея. Не беше казала на никого, защото искаше да бъде сигурна, преди да осведоми Лъвското сърце. Нямаше представа как ще реагира Дафид или дали новината ще има някакво значение за това, което възнамеряваше да прави с нея. Думите изскочиха нечакани от устата й.
Реакцията на Дафид беше непосредствена и силна. Той я бутна на пода и застана над нея, изкривил лице в неописуем гняв.
— Кучка! Курва! Отвращаваш ме. Детето ти няма да доживее да види светлината на деня. Ще го убия, преди да излезе от тялото ти.
Ванора се опита да не трепне, но не можа. Жестоката, садистична усмивка, която изкривяваше устата му, я изплаши. Не беше мислила, че Дафид е способен да убие невинно дете.
Ванора беше там, когато отец Кадък си тръгна на следващата сутрин.
— Сбогом, отче — каза Дафид. — Предайте на Лъвското сърце моите поздрави и му кажете, че ако не излезе от Крагдън след два дни, ще убия Ванора.
Свещеникът пребледня.
— Не говориш сериозно, Дафид!
— Говоря напълно сериозно — отвърна Дафид. — Кажете на Лъвското сърце, че ще доведа Ванора в Крагдън. Когато ни види, той и неговите хора трябва да излязат невъоръжени и без никакви брони. Чак тогава ще пусна Ванора при него и ще му позволя да напусне кулата заедно с хората си.
— Не! Не му вярвайте — извика Ванора. — Той иска да убие Лъвското сърце. Кажете му да не излиза от Крагдън независимо какво обещава Дафид.
Ударът на Дафид простря Ванора на земята. Отец Кадък понечи да слезе, за да и помогне, но Дафид тупна мулето му с плоското на меча си и то потегли.
— Отче — извика Дафид след него, — кажете на Лъвското сърце да направи каквото му казвам, ако иска детето, което Ванора носи, да види бял свят.
Глава 19
Застанал здраво сред навявания от вихъра сняг, Лъвското сърце се уви по-плътно в наметалото си и се загледа над крепостните стени с все по-нарастваща загриженост. Беше застанал на парапета рано тази сутрин, чакайки свещеника, и въображението му се развихряше. Напрежението от това, че не знаеше какво става в Драймиър, го изнервяше. Щеше ли отец Кадък да стане поредният заложник? Ванора щеше ли да се съгласи да се върне в Крагдън със свещеника? Дафид щеше ли да я пусне?
Лъвското сърце премига веднъж, после още веднъж, когато една дребна фигурка изникна от снежната вихрушка. Беше чул предупредителния вик на часовия и сърцето му падна в петите, когато видя, че отец Кадък се връщаше сам.
Слезе по външната стълба и стигна в двора точно когато свещеникът и мулето минаха през портата. Отец Кадък слезе с мъка от седлото, с изтощено лице и рамене, превити от тежестта на годините. Вдигна глава и в очите му Лъвското сърце за миг зърна ада.
— Влезте в кулата да се стоплите и да се подкрепите — каза Лъвското сърце.
Макар да нямаше търпение да получи отговор на въпросите си, не можеше да настоява, докато свещеникът не си отпочинеше от пътя.
— Не, лорд Лъвско сърце, трябва да отида в параклиса и да се помоля. Мога да се нахраня и да си почина едва след като помоля господ за помощ в трудния за вас момент. Елате да се помолите с мене, синко.
Дъхът на Лъвското сърце спря. Нещо ужасно се беше случило в Драймиър. Параклисът беше леден като сърцето му и някакво дълбоко предчувствие се размърда у него. Треперейки, той коленичи до свещеника.