Выбрать главу

Дори в покой мъжествеността му беше внушителна. Всички мъже ли са така блестящо надарени, залита се тя. Някак си се съмняваше. Погледът й последва линията от тъмни косми, която тръгваше от слабините и стигаше до гърдите му, възхищавайки се на тънката му талия и на ширината на раменете му. Но вниманието й беше приковано от лицето му: тъмни, изящни вежди, устни, които можеха да станат невероятно твърди, и променящи се очи, които варираха по наситеност от искрящо сребро до тъмносив пушек. Комбинацията беше смъртоносна. Нищо чудно, че жените отиваха доброволно в леглото му.

Той сложи покрития с кърпа поднос на леглото и седна внимателно, за да не го обърне. Дръпна кърпата и огледа съдържанието. Изкусителният аромат на печен заек и пай с еленско месо накара устата на Ванора да се напълни със слюнка. Имаше сирене, пресен хляб с масло и две чаши с бира.

Лъвското взе ножа си от нощната масичка и наряза месото на малки парченца. После побутна подноса към Ванора.

— Вземи — каза той. — Изглежда много вкусно.

Тя сложи парче месо в малко хляб и го пъхна в устата си, сдъвка го с апетит и преглътна доволна.

— Добро е — каза тя.

Нахраниха се бързо, изядоха почти всичката храна, която им беше оставена. Когато свършиха, Лъвското сърце остави празния поднос на масата и се приближи към умивалника, наля вода в една купа, намокри една кърпа и изми ръцете и лицето си; после занесе водата и кърпата при леглото. След като Ванора изми ръцете и лицето си, той взе кърпата от нея, потопи я в купата и дръпна завивката.

— Какво правиш?

— Ще измия семето си и девствената ти кръв от бедрата ти.

Тя се помъчи да му издърпа кърпата, но той не я пусна.

— Мога и сама да го направя. Това, което смяташ да правиш, не е прилично.

Той я изгледа строго.

— Аз решавам кое е прилично и кое не е.

Разтвори краката й и се взря в нея така, че тя започна да се свива притеснено, а после допря кърпата до нежната й плът.

Унизена, Ванора отвърна поглед. Когато той свърши, изтри и себе си и върна купата на умивалника. После легна до нея. Тя се дръпна и се опита да стане, но той пак я спря.

— Къде отиваш сега?

— В моята стая.

— Това е твоята стая. Ние сме женени; отсега нататък ще спиш с мен.

Тя нямаше намерение да продължава тази интимност помежду им. Лъвското сърце беше успял да я съблазни, но сега, когато знаеше как силно му реагира, щеше да вземе мерки да се пази. Никога нямаше да си прости, че беше паднала в ръцете му като зряла слива.

Изгледа го студено.

— Не ми харесва да деля легло с тебе.

Веждите му се вдигнаха.

— Това си има предимства. Искам твоите вещи да се преместят утре в дневната. Тъй като твоят свещеник ме накара да се оженя за тебе, ще живеем заедно като съпруг и съпруга, докато съм в Крагдън.

Той я дръпна към себе си и властно положи ръка на гърдите й. Паника я обзе, когато почувства ерекцията му да се опира в нея. Не, не отново! Когато той я обърна по гръб, тя сви юмруци и го удари в гърдите.

— Защо се бориш с мене, момиче? Знаеш, че не можеш да ме надвиеш.

— Ти си животно — нападна го тя. — Никой човек не е способен на съвкупление толкова скоро, без да си почине.

Лъвското сърце се засмя.

— Очевидно не знаеш нищо за тези неща, иначе нямаше да поставяш под съмнение моята мъжественост. Аз съм повече от способен да те любя отново.

— Бих предпочела да не го правиш — настоя тя.

Когато ръката му се спусна по тялото й, тя се опита да не трепне. Вцепени се и остана така дори когато той започна да я гали. Ръката му се вдигна към гърдата й, пръстите му се разтвориха над чувствителното хълмче и започнаха нарочно да поглаждат изтръпналото зърно, докато то не щръкна срещу дланта му.

Ванора си пое остро дъх, откривайки, че й е трудно да остане безучастна. Поглеждайки към лицето му, тя видя, че е стиснал зъби с твърдо и решително изражение. Тъга я връхлетя, защото не видя никаква топлота, никаква истинска нежност в ласките му този път. Но въпреки това той я възбуждаше.

— Не се опитвай да ми се противопоставяш, скъпа, защото няма да бъде добре. Аз мога да те накарам да ме пожелаеш и ти го знаеш много добре. Мога да бъда нежен, ако ми позволиш, а мога и да взема каквото искам. От тебе зависи как ще се развият отношенията ни.

— Аз съм твоя съпруга и трябва да се подчинявам, но не е задължително това да ми харесва.

— Ах, скъпа, грешиш. Когато се любим, на тебе със сигурност ще ти хареса.

Като че ли за да докаже властта си над нея, той спусна ръка по-надолу. Ванора прехапа долната си устна, когато дланта му мина по седалището й и полека се спусна над ханша към корема й, търсейки топлината на женското й хълмче. Въпреки че стискаше устни, тя не можа да възпре стона, който се откъсна от тях, когато пръстите му намериха влажната й цепнатина. Тя се опита да отстрани ръката му, но той само се засмя. Разтваряйки бедрата й, той плъзна пръстите си дълбоко в нея.