Дишането й се ускори забележимо.
— Подлудяваш ме, жено — изръмжа той, надигайки се, за да се отпусне върху нея, и слабините му срещнаха нейните.
Стиснала здраво очи, Ванора отвърна лице, отказвайки да му позволи да види колко е възбудена. Чувстваше се безпомощна, легнала под него, с тяло и душа, изложени на влиянието му. Не можеше да понася това, че той можеше да я накара да го пожелае, като положи толкова малко усилия.
Тогава той навлезе в нея, полека и с дистанциран контрол, безпощадно докарвайки я до точката, от която нямаше връщане. Ванора изстена, тръпки полазиха по тялото й, когато усети несъмнената му сила в себе си. Чувстваше се беззащитна, пронизана от него. Но когато той започна да се движи, предателска топлина започна да замъглява ръбовете на съпротивата й и тя преметна ръце около шията му, притискайки слабините си към него в несъзнателно отдаване.
Всичко свърши внезапно, кулминацията й я отпрати към звездните висини. Лъвското сърце я последва, викайки името й, докато се изливаше в нея. Когато всичко свърши, тя се отпусна изтощена, оплаквайки разблудната си природа, и се закле да бъде по-внимателна в отношенията със съпруга си в бъдеще.
Мислите на Лъвското сърце следваха аналогични линии. Ако не действаше внимателно, тази жена щеше да стане по-важна за него, отколкото би искал. Странно как страстта може да вкара един мъж в беда. Той беше получил каквото искаше, но на каква цена? Не беше човек, който да се установи на едно място. Беше васал на Едуард, заклел се да го следва дори до ада и обратно, ако Едуард поиска това от него.
Нямаше нужда от наследник, защото нямаше какво да остави на когото и да било; бракът не беше важен за него. Ако Едуард искаше той да се ожени, щеше да му избере богата наследница. Лъвското сърце се зачуди разсеяно как ли ще реагира Едуард на неговата прибързана сватба. Ще я сметне ли за неприемлива? Ще се разгневи ли и ще анулира ли брака?
Той се обърна и загледа лицето на заспалата Ванора под блещукащата светлина на свещта, изненадан да установи, че отново я желае. Знаеше, че тя не е толкова студена, на каквато се преструваше, защото беше отприщил скрити пламъци у нея, които едва не го бяха изпепелили. Тя можеше да отрича, колкото си иска, но той беше достатъчно опитен, за да знае, че го желае също толкова силно, колкото и той нея.
Нямаше да има отделни стаи, никакви отделни легла. Той нямаше да приеме нищо друго освен абсолютно подчинение от колебливата си съпруга.
Прегръщайки здраво Ванора, той се унесе в сън, усмихвайки се на предчувствието как ще се събуди и ще се люби с нея под бледата светлина на зората.
Ванора я нямаше, когато Лъвското сърце се събуди силно възбуден на следващата сутрин. Изруга, отметна завивките и изгледа ерекцията си с кисело изражение. Ванора отново беше осуетила замислите му… проклета да е. Дори не я беше чул да напуска леглото им. След като се изми, той излезе от стаята в лошо настроение.
Сър Джайлс го приветства с многозначителна усмивка при влизането му в залата.
— Бракът ти беше доста изненадващ, нали? Ставаш късно. Несъмнено си изтощен, както щях да бъда и аз, ако имах булка като Ванора в леглото си.
— Стига — изрече предупредително Лъвското сърце. — Признавам, че мислех с главата между краката си, а не с тази на раменете. Бракът не беше планиран, както много добре ти е известно. Свещеникът го устрои.
— Сериозно, Лъвско сърце — изрече Джайлс, — какво ще каже Едуард за прибързания ти брак с една уелска?
Лъвското сърце вдигна рамене.
— Бракът ми не променя нищо освен спането ми в Крагдън.
Джайлс го изгледа скептично.
— Кажи го на Едуард.
— Като говорим за невестата ми, да си виждал Ванора тази сутрин?
— Видях я да влиза в параклиса за литургия.
С лице, стегнато в мрачно изражение, Лъвското сърце тръгна да търси Ванора. Намери я в параклиса, потънала в молитва. Застана на вратата и я загледа, докато тя не усети присъствието му и вдигна поглед.
— Мене ли търсиш?
Той тръгна към нея.
— Защо си излязла от леглото ни?
— Винаги ходя сутрин на литургия.
— Исках да се любя отново с тебе — изрече той с нисък глас.
Виолетовите очи на Ванора се разшириха.