— Време е да вечеряме. Стомахът ми е залепнал на гръбнака.
— Колко типично за мъжа да мисли за стомаха си, когато спорът не върви както му изнася — отбеляза Ванора.
Лъвското сърце замря на място.
— Спорим ли? Не знаех. Да кажа ли да донесат вода за баня?
— Да, благодаря.
След като Лъвското сърце се изми, облече и излезе от стаята, Ванора надяна домашната си дреха и зачака пристигането на водата и ваната. Меър дойде преди тях.
— Изглежда се радваш на вниманието на Лъвското сърце — каза тя. — Забрави ли, че Дафид още е затворник на съпруга ти?
— Нищо не съм забравила, Меър. Както ти казах и преди, развалих годежа, преди да бях принудена да се омъжа за Лъвското сърце. Мнението на Дафид за брака ме разочарова. Мислех го за по-добър, отколкото е. Възнамерявам да му помогна да избяга, ако е по силите ми да го направя, защото е уелсец.
— Ти си омъжена за Лъвското сърце вече от няколко седмици. Промени ли мнението си за него? Той е поносим съпруг за тебе. Не протестираш особено много против вниманието му.
Ванора се изчерви.
— Има някои аспекти в този брак, които ми харесват — призна тя. — Никога не съм те лъгала, Меър, и не възнамерявам сега да започна. Бракът с Лъвското сърце не беше моя идея, както много добре знаеш, но аз изчаквам и извличам най-доброто, преди той да е заминал. Ще бъде истинска катастрофа, ако той научи, че аз съм рицарят, който предотврати залавянето на Луелин. Не се знае какво ще направи с мене.
— Моля се той никога да не научи — изрече разгорещено Меър. — Какво предполагаш, че се е случило с Луелин? Като че ли никой не знае къде се е скрил.
— Имаш ли някакво известие за някой от крагдънските рицари, Меър? Знаеш ли дали армията на Луелин е разпусната?
Гласът на Меър се сниши до шепот.
— Отец Кадък видял сър Рен вчера в селото. Сър Рен казал, че той и онези твои рицари, които не са постъпили на служба при друг господар, ще останат наблизо, ако имаш нужда от тях.
— Очаквам с нетърпение завръщането им, след като англичаните напуснат Крагдън.
— Мислиш ли, че Едуард ще ти върне Крагдън? Лъвското сърце сега е господар на кулата. Всичко, което някога си притежавала, сега принадлежи на него.
— Лъвското сърце не го е грижа за Крагдън. Той е васал на Едуард, заклел се е да следва своя принц.
— Ами ако има дете? — запита Меър. — Може вече да носиш в корема си бебето на англичанина.
Ръцете на Ванора се стрелнаха към корема й.
— Това няма да го интересува. Наследниците не означават нищо за него; така ми призна. Казва, че е верен само на своя принц и на страната си. Ако нося дете от него, то ще си остане само мое.
Очите на Меър се разшириха, но отговорът й беше предотвратен, когато пристигнаха ваната и горещата вода. След като прислужниците излязоха, тя помогна на господарката си да влезе във ваната и подреди дрехите й.
— Правиш грешка, ако мислиш, че Лъвското сърце ще се откаже от детето си, агънце — укори я старата бавачка, докато се навеждаше, за да изтрие гърба на господарката си.
— Това не е сигурно, Меър, защото не съм бременна. — Гласът й се сниши. — Знаеш ли някакъв начин да попречиш на семето на Лъвското сърце да пусне корен в мене?
Меър замря.
— Това ли е желанието ти?
Болка затъмни виолетовите очи на Ванора. Не! Тя искаше детето на Лъвското сърце. Това щеше да бъде нещо от него, което да обожава през оставащите самотни дни от живота си. Щом той заминеше, тя щеше да бъда съпруга без съпруг, изоставена от мъжа, който се беше оженил набързо за нея и я беше напуснал без капчица съжаление.
— Мога да ти приготвя отвара, но тя не действа винаги, а освен това може да увреди детето, ако заченеш, докато я пиеш — предупреди я Меър.
Ванора въздъхна.
— Не искам да нараня детето си, ако има такова. Не искам да родя дете, чийто баща би го изоставил, но трябва да се подчиня на божиите закони.
— Ти си умна и ще послушаш сърцето си, дете — каза Меър. — Бог няма да те изостави.
Лъвското сърце повика Алън и го помоли да види какво бави Ванора. Колко можеше да трае една баня? Вечерята вече беше започнала и Лъвското сърце се запита дали Ванора възнамерява да му се противи и да вечеря сама в дневната. Знаеше, че тя го ненавижда, защото беше изтръгнал от нея реакция, когато тя беше искала да се въздържи, но не харесваше капризните й настроения.
Ванора беше гореща и студена едновременно. Той не знаеше как работи умът й. Веждите му се снишиха, мислите му станаха мрачни. Може би беше по-добре да не знае. Започваше да се вманиачва по невестата си, нещо, което се беше заклел да не допуска да се случи.
Видя се да се пита какво би било да познае привързаността на Ванора вместо неприязънта й. Щеше ли да стане любеща съпруга? Или щеше да го изостави като майка му? Опитът го беше научил, че любовта не съществува, че е мит, измислица на разказвачи и поети. Но щом помислеше за Ванора, си задаваше въпроси. Беше просто страст, реши той. Доколкото си спомняше защо се беше оженил за нея, сърцето му беше извън опасност.