Ако не беше Белият рицар, Луелин нямаше да избяга и той нямаше да се види натоварен със съпруга. Нямаше да срещне Ванора, камо ли пък да се ожени за нея.
— Ще го подгоним ли? — запита Джайлс, изваждайки Лъвското сърце от замислеността му.
— Остани тук с мъжете — заповяда той. — Негодникът е мой. Причини ми много мъка и възнамерявам да сложа край.
С лице, стегнато в твърди линии, Лъвското сърце възседна коня си и препусна. Тръгна по следите на рицаря, изоставайки нарочно, за да не бъде забелязан. Стори му се, че рицарят е прекалено уверен в себе си, твърде самоуверен. Изглежда, не обръщаше внимание на опасността, сякаш тя не съществуваше за него. При Луелин ли отиваше? Лъвското сърце реши да го последва и да разбере.
Ванора яздеше блажено към Драймиър в приятен тръс, надявайки се да намери рицарите на Крагдън благополучно скрити в кулата на Дафид. Трябваше да ги предупреди да не мърдат оттам, за да не би патрулът на Лъвското сърце да ги открие.
Денят беше хубав, макар и малко хладен. Зимата щеше да пристигне неусетно и тя си припомни всички работи, които трябваше да бъдат свършени, преди да настъпи студеното време. Разсеяността й беше толкова голяма, че не разбра, че я следят, докато не усети кожата на тила й да настръхва и долови нечие заплашително присъствие.
Извръщайки се на седлото, тя не видя нищо освен гората и бягащите й сенки. Точно когато започваше да мисли, че въображението й си прави шеги, го видя.
Лъвското сърце!
Защо не го беше видяла по-рано? Колко време я беше следвал? Забивайки шпори в хълбоците на коня си, тя препусна през гората и хлътна в една широка долина, която лежеше между два високи хребета. Ясно осъзнавайки, че не може да отведе Лъвското сърце до Драймиър, тя рязко промени посоката и се насочи към хълмовете. Имаше шанс да се изплъзне на Лъвското сърце на неравна местност, а не на открито.
Хвърляйки поглед през рамо, Ванора бе смутена да види Лъвското сърце бързо да скъсява разстоянието помежду им. Хълмовете даваха единствената възможност за бягство, но тя се страхуваше, че няма да може да стигне навреме до тях. Следващата й възможност, която се беше надявала да избегне, беше да остане и да се бие.
Извръщайки се рязко, с меч в едната ръка и щит в другата, тя зачака Лъвското сърце. Той я настигна в облак прах и спря, а конят му затанцува в кръг около нея. Макар че наличникът му беше спуснат, тя би го познала навсякъде. Мощното му тяло на воин й беше толкова познато, колкото нейното собствено. Никаква ризница не можеше да скрие силата на крайниците му или ширината на раменете му.
— Значи пак се срещаме — изръмжа Лъвското сърце. Изтегли меча си и вдигна щита. — Приготви се да срещнеш създателя си, негоднико.
Направлявайки коня си с колене, Ванора полетя напред, за да се срещне с противника си. Имаше нужда от предимството на изненадата, за да оцелее. Знаеше, че Лъвското сърце е по-силен от нея и много по-добър в бойното изкуство, но се надяваше, че ще се представи добре. Само да можеше да го свали от коня, би могла да му избяга.
Сблъскаха се със звън на метал срещу метал. Ванора се сниши под резкия замах на меча му, използвайки щита си, за да отклони свирепия му удар. Замахна надолу само за да види удара си париран от щита му. Конят й се вдигна на задните си крака и копитата му удариха коня на Лъвското сърце. Той отвърна, нахвърляйки се срещу по-дребния неин кон, и тя едва не излетя от седлото.
— Предай се, сър рицарю, и може би ще ти пощадя живота — изрева Лъвското сърце над цвиленето на коня й.
Паника обхвана Ванора. Тя се страхуваше от гнева на Лъвското сърце, ако той откриеше идентичността й. Поклати отрицателно глава и предприе нова атака. Лъвското сърце я парира безмилостно. Тя отклони удара му, но пое следващия. Плоското на меча му я запрати на земята. Скачайки от седлото, той се надвеси над нея. Дяволското проблясване в очите му, ясно видимо под наличника, я прикова към земята.
— Свали си шлема — заповяда той. — Искам да видя лицето ти, преди да те пронижа.
Ръцете й трепереха, когато ги вдигна към главата. Точно когато започна да вдига наличника си, една стрела звънна във въздуха, пронизвайки едно слабо звено в ризницата на Лъвското сърце. Сграбчвайки стрелата, той се олюля и започна полека да се свлича.
Извиквайки от страх, Ванора се озърна по околните хълмове, за да види стрелеца, но не видя никого. Надигна се несигурно и коленичи до Лъвското сърце въпреки опасността да стане следващата мишена.