Лъвското сърце се вглеждаше в лицето на Ванора, докато тя държеше ръката му. Тя трепваше всеки път, когато иглата пронизваше плътта му, сякаш нея я заболяваше. Наистина ли изпитваше нещо към него? Това интересуваше ли го? Отговорът го изненада.
Да, интересуваше го.
— Готово — каза Меър, докато връзваше възел и откъсваше излишния конец. — Ванора може да ви намаже с мехлема и да превърже ребрата ви.
— Помоли готвачката да приготви силен говежди бульон — нареди Ванора.
Лъвското сърце се опита да не трепне, докато тя превързваше раната и ребрата му с ивици плат. Макар и със замаяна глава от загубата на кръв, той не смяташе да остава на легло. Нямаше да е спокоен, докато Белият рицар не бъдеше пленен и идентичността му разкрита. Нямаше значение къде се крие този рицар със съучастниците си, той възнамеряваше да ги срази.
Не беше получавал никаква вест от Едуард и се питаше какво става в Англия. Дали Симон дьо Монфор е победил крал Хенри? Дали Хенри е подписал Оксфордските споразумения, които налагаха събранието на бароните да съветва краля? Дали Едуард още се колебае между Монфор и баща си?
Мислите му се пръснаха, когато Ванора стана, за да излезе.
— Почакай, искам да говоря с тебе.
Тя спря и го изгледа внимателно.
— Трябва да си почиваш.
— Ще си почивам, но след като поговорим. Мисля, че знаеш за Белия рицар повече, отколкото казваш. Кажи ми името му и къде се крие.
— Нищо не знам — отвърна Ванора.
— Така казваш. Знаеш ли, че сър Рен, капитанът на собствената ти стража, дойде на помощ на Белия рицар, когато го бях притиснал под меча си?
— Ти го наричаш Белия рицар?
— Да, това име му дадох, защото не знам друго. Той е по-млад, отколкото очаквах, и не толкова як, колкото изглежда отдалече, но все пак е много опасен. Искам го, Ванора. Няма да спра, докато мечът ми не опита вкуса на кръвта му, кълна се.
Сребристите му очи се забиха в нея.
— Кажи ми каквото искам. Ако не беше Белият рицар, нямаше да лежа в това легло.
Зашеметена от свирепите му думи, Ванора избяга от стаята. Омразата му към Белия рицар я плашеше. Заради собственото си благополучие трябваше да се откаже от рицарското си превъплъщение. Лъвското сърце беше твърде близо до истината.
Меър и отец Кадък я чакаха, когато се върна в залата.
— Спи ли? — запита Меър.
— Не, ще стане от леглото, преди да е оздравял както трябва. Упорит човек — измърмори тя.
— Кажи ни какво стана — подкани я свещеникът.
— Лъвското сърце ме беше притиснал към земята с меча си. Ако не беше сър Рен и точният му прицел, щях да бъда мъртва — каза Ванора, потрепервайки. — Слава на бога, че беше наблизо, когато Лъвското сърце ме изненада.
— Не трябваше да излизаш от кулата, когато Лъвското сърце и патрулът му са навън — укори я Меър.
— Ако те беше убил, щеше да бъде съкрушен, узнавайки, че е убил собствената си съпруга — смъмри я отец Кадък.
— Може би — отвърна неуверено Ванора. — Омразата му към мене е страшна. Сякаш целта му в живота е да убие онзи, когото нарича Белия рицар.
— Все пак вече не бива да излизаш като рицар, дете. Ако цениш живота си, трябва да вземеш мерки да го защитиш. Моля се за това и съм убеден, че господ няма да ни изостави. Англичаните може да не напуснат Уелс, докато сме живи, но съм сигурен, че ще победим. Лъвското сърце не е лош човек и вярвам, че не е безразличен към тебе, доколкото мъж като него може да не е безразличен към жена.
Ако Лъвското сърце наистина се интересуваше от нея, помисли тя, това щеше да й хареса.
— Оставете моите проблеми за малко — каза тя. — Как е Дафид?
— Говорих със стражата точно днес сутринта — отвърна отец Кадък. — Той не страда. Хранят го, позволяват му да се къпе. Подозирам, че отегчението е най-лошият му неприятел точно сега.
— Имаш ли още чувства към Дафид? — запита Меър.
— Не. Нямам чувства към него, само го съжалявам заради изпитанието, което преживява.
— Ела в параклиса с мене, Ванора — подкани я отец Кадък. — Ще се помолим страната ни да оцелее.
Макар че Ванора по-скоро би се молила да се отърве от един англичанин, тя тръгна на драго сърце със свещеника. Почти беше стигнала до вратата, когато чу Меър да казва:
— Сър Лъвско сърце! Какво правите извън леглото?
Извръщайки се, Ванора беше шокирана да види Лъвското сърце да влиза, олюлявайки се, в залата. Тя нададе уплашен вик и изтича към него.
— Да не си полудял! — ахна тя. — Трябва да лежиш.
Той опита една неубедителна усмивка.
— Не ме глези. Къде е сър Джайлс?
— Тук съм, Лъвско сърце — каза Джайлс, ставайки иззад една от масите, наредени за вечерята. — Имаш ли нужда от мене?