От друга страна, Хенри, макар и слаб, беше все още крал на Англия и Лъвското сърце се съмняваше, че Едуард ще изостави баща си, защото ако направеше така, това означаваше, че ще загуби трона след смъртта на Хенри. Едуард беше роден да управлява и не би се отказал доброволно от божественото си право.
Лъвското сърце не се съмняваше, че Едуард ще защитава трона и собственото си наследство, присъединявайки армията си към тази на баща си. Едуард би могъл да накара Дьо Монфор да мисли, че е нерешителен, но принцът беше верен на своята страна и на баща си.
Колкото до личните новини от Едуард, Лъвското сърце беше готов да се обзаложи, че са свързани със съпругата му, принцеса Елеонора Кастилска, за която се беше оженил като момче и я беше оставил в бащината й страна, за да се върне в Англия. Дали младата принцеса беше пристигнала тук?
Хрумна му, че пристигането на Едуард щеше да означава край на дните му в Крагдън. Той беше дал клетва за вярност пред принца и щеше да го следва, каквато и линия да заемеше принцът в конфликта между Дьо Монфор и Хенри. Освен това, помисли с нещо повече от съжаление, щеше да се наложи да се раздели с Ванора.
Мисълта остави странна празнота, която му беше трудно да опише. Никоя жена не му беше липсвала, след като приключеше връзката си с нея и се придвижеше по-нататък. Какво беше това у Ванора, което го караше да усеща, че не иска да я напусне?
Ванора се върна в кулата късно вечерта в меланхолично настроение и отиде право в дневната, за да разчисти преди вечерята. Детето, което беше посетила с отец Кадък, беше умряло. Момичето беше болно по рождение, със слаби бели дробове и смъртта й беше очаквана, но Ванора все пак скърбеше заедно с родителите.
Лъвското сърце я чакаше в дневната.
— Надявах се да не става нужда да те довеждам у дома — приветства я той. — Късно е. Малката добре ли е?
— Умря — каза Ванора.
— Съжалявам. Родителите имат ли други деца?
— Да, но ще скърбят за нея.
— Дойдоха вести от Едуард, които може би ще те зарадват — продължи Лъвското сърце. — Той е на път към Крагдън.
Ванора се намръщи.
— Защо това трябва да ме зарадва?
— Може би защото ще замина с принца, когато се върне в Англия.
Ванора замря. Това беше искала, за това се беше молила, нали? Защо, в такъв случай, усети празнота, сякаш бездна се беше отворила в сърцето й?
— Това наистина са добри новини — изрече тя едва-едва. — Нямам търпение Уелс да се освободи от всички англичани.
— Не си мисли, че ще си възвърнеш контрола над твоята кула — предупреди я Лъвското сърце. — Едуард не изоставя лесно онова, което е спечелил. Крагдън е трофей, който той ще иска да прибави към уелските си владения. Възможно е да остави сенешал и група рицари, които да управляват имението в негово отсъствие.
— Какво ще стане с мене и онези, които зависят от мене? — запита Ванора.
Лъвското сърце вдигна рамене.
— Не знам. Ще помоля Едуард да ти позволи да останеш, ако това е желанието ти.
— Желанието ми е да бъда оставена на спокойствие.
— Това ли е единственото ти желание, Ванора? Не те ли интересува, че щом се разделим, може вече никога да не се срещнем?
Интересува ме, но не се осмелявам да си го призная.
— Не, защо ще ме интересува?
— Ние сме женени и споделяхме едно легло, малка вещице.
— Ще ти липсвам ли, Лъвско сърце? — предизвика го тя.
Ванора беше шокирана, когато лицето му изрази хиляди емоции. Възможно ли беше той да се интересува от нея? Каква безсмислица, укори се тя мислено. Лъвското сърце завладяваше, не се влюбваше.
— Ще ми липсва това да те имам в леглото си — призна той. Вдигна лицето й към себе си. — Ще ми липсват и духовитите ни разговори. Малко жени са ме предизвиквали така, както го правиш ти, и ще съжалявам, че ще трябва да си замина оттук, преди да съм те опитомил.
Ванора изпусна сърдито дъх.
— Не съм животно, което да трябва да се опитомява. Аз съм жена със собствено мнение и със смелост да го изрази.
— Наистина — призна той. — Престоят ми в Крагдън беше много интересно преживяване. Има много неща, които ще ми липсват, и други, които няма да ми липсват. Ти си красива жена; моята страст и твоят свещеник ни ожениха, но не мога да съжаля за брака ни, защото той направи престоя ми в Крагдън… забавен, да го кажа така. За едно обаче съжалявам — за недовършената ми работа с Белия рицар.