— Защо не го забравиш? — замоли го Ванора. — Сигурно не е някоя важна личност.
— Може би имаш право, но въпреки това този негодник ме засрами. — Гласът му стана твърд. — Може би един ден ще се върна, ще го открия и ще го убия.
Ванора потръпна. Замоли се този ден никога да не дойде. Денят, в който Лъвското сърце узнаеше истината, щеше да бъде последният ден от живота й.
— Готова ли си да вечеряш? Стомахът ми казва, че е гладен.
— Още не. Ще се присъединя към тебе, след като се измия и преоблека.
Лъвското сърце се отдалечи, оставяйки Ванора с много неща, върху които да мисли. Признанието му, че ще му липсват някои неща, я беше изненадало. Да не би да говореше за нея? Макар да не беше признал, че се интересува от нея, тя щеше да вкусва думите му дълго след като той си заминеше, когато самотата започнеше да я мори.
Лъвското сърце щеше да й липсва повече, отколкото би искала да си признае. Той беше успял да докосне сърцето й, въпреки че умът й го отхвърляше безусловно. Той беше мъж, какъвто нямаше по света. Корав, когато трябва, но нежността му, когато се любеше с нея, опровергаваше тази твърдост. Притежаваше силен ум и тяло, но беше справедлив, когато трябваше да отсъжда. Дафид беше доказателство за справедливостта на Лъвското сърце, защото не беше нито измъчван, нито оставен да умира от глад. Всъщност беше настанен доста удобно в кулата.
Ванора си остави достатъчно време за миене и преобличане, докато мислите й се въртяха около предстоящото заминаване на Лъвското сърце. Добре беше, че си тръгва, защото тя започваше твърде много да става част от живота му. Лъжкиня. Тя осъзна, че не е честна пред себе си. Макар че заминаването му беше онова, за което се беше молила, не искаше Лъвското сърце да си тръгне.
Въздъхвайки със съжаление за това, което можеше да бъде, но което никога нямаше да се състои, тя довърши тоалета си и излезе от стаята си.
През време на продължителната вечеря напрегнатият поглед на Лъвското сърце се спираше толкова често върху Ванора, че тя намери това изнервящо. Очите му бяха с цвета на пушек, а суровите линии на лицето му издаваха едва сдържано желание. Тежката му ръка се отпусна на бедрото й, дразнейки плътта й, докато тя се опитваше да се съсредоточи върху храната си.
— Довърши си яденето — прошепна той на ухото й. — Тази вечер ще ме намериш много нетърпелив любовник.
Кога ли го беше намирала по-малко от нетърпелив?
— Не ме излагай, Лъвско сърце. Хората ти ни гледат.
— Нека. Знаят какво искам. — И я изгледа с вълча усмивка. — Какво искаме и двамата.
— Прекалено си самоуверен, сър рицарю. Не те искам.
Той стана и протегна ръка към нея.
— Ела, съпруго, възнамерявам да ти докажа, че грешиш. Имаме само две седмици да си угаждаме.
С разтуптяно от възбуда сърце тя положи ръка в неговата, хипнотизирана от дрезгавия тон на гласа му и замъгления му поглед. Не чу гласовете, докато двамата напускаха залата, не видя и размяната на многозначителни погледи.
В мига, когато Лъвското сърце затвори вратата зад тях, той прошепна името й.
— Ванора.
Тя вдигна поглед към него. Имаше нещо напрегнато, опасно сексуално в очите му и това събуди съответна реакция у нея.
— Искаш ли ме, Ванора?
Дали го иска? Искаше го, както диво животно копнее за своя другар. Но той несъмнено го знаеше. Тя отвори уста, за да отрече желанията на тялото си, но думите не дойдоха.
Той се усмихна иронично, после плени устата й и я зацелува безкрайно, със смайваща страст. Тя издаде задавени звуци дълбоко в гърлото си и реагира бързо и интензивно, болезнено осъзнавайки, че когато той си замине, вече никога няма да го види. Езиците им се срещнаха и се вплетоха един в друг, дъхът им се смеси, ръцете им се намериха. Имаше ярка непосредственост в неговите целувки, като че ли и той осъзнаваше, че времето им заедно е ограничено, и искаше да го използва възможно най-добре.
Лъвското сърце смъкна дрехите й с неприлична бързина, после свали своите и хвърли всичко настрана с небрежно безразличие. Най-вероятно никога повече нямаше да познае страстта на Ванора, след като замине оттук. Никога нямаше да почувства топлия натиск на кожата й. Или да усети грапавата текстура на зърната й с езика си. Или да чува стоновете й на наслада, докато гали влажната й интимна плът.
Вдигайки я на ръце, той я отнесе в леглото и легна до нея. Макар да копнееше да влезе в нея, нарочно се успокояваше, искайки да удължи удоволствието й, както и своето. Целуна я по устата, по брадичката, намери пулсиращата вена в основата на шията й. Лявата му ръка се спусна по седалището й, задържайки я на място, докато пръстите на дясната се промъкваха през тъмните къдрици и копринените гънки, за да погалят чувствителните листчета на секса й.