Горещи вълни се разляха из нея. Беше на стъпка от разпадането, когато ръката му внезапно се отдели от нея. Задавен звук на протест се изплъзна от устните й и тя хвана ръката му, опитвайки се да я върне.
— Още не, скъпа, много рано е — измърмори Лъвското сърце.
Тежкото й дишане се забави, докато той я гледаше със замаяни очи. Тя колебливо се притисна към него; думите бяха излишни, когато тя безмълвно започна да го моли за още. Той целуна рамото й; тя изви шия към него. Свеждайки глава, той хвана гърдата й с уста, засмуквайки силно зърното. Тя се задъха, увиснала на ръба на трептящата страст. Зърната й се втвърдиха, дъхът й започна да дращи, тя се заизвива под него.
Замаяна от страст, тя едва дишаше, не можейки да мисли, докато пръстите му се връщаха към влажния й център. Тогава тези умели пръсти влязоха в нея, плъзгайки се навътре и навън, докато в същото време палецът докосваше чувствителната й пъпка. Вик се надигна в гърлото й. Той го хвана в устата си, заглушавайки го с целувка.
— Моля те — измърмори тя накъсано.
— Моля какво?
— М-моля те, люби ме.
— Скоро, много скоро.
Тогава внезапно пръстите му изчезнаха, заменени от устата; дъхът му беше горещ и я изгаряше, докато той дразнеше набъбналите гънки с езика и устата си.
Лъвското сърце почувства как крайниците й треперят, чу я да изпуска дъх, когато дойде експлозията й. Когато тя се успокои, той се надигна и смени мястото си с нея, накарвайки я да го възседне. Тогава се заби дълбоко в нея. Блаженият й поглед го накара да пламне. Гърдите й, зрели и твърди, се люлееха пред него в безсрамно отдаване. Вдигайки глава, той обхвана едно зърно и го засмука, вкусвайки топлината на копринената й ножница, докато тя започваше да се движи върху него.
Тя щеше да го убие. Извиваше шия и той започна да я целува там. Сърцето му се разтуптя, докато двамата се придвижваха към удовлетворението си. Той искаше да стисне ханша й и да ускори ритъма, но стисна зъби и издържа. Вместо това се движеше така, както тя налагаше, толкова близо до експлозията, че стенеше при всеки тласък. Щеше да умре като щастлив мъж… жертва на сексуално прекаляване.
Най-после тя извика и тялото й започна да се разтърсва с всяка контракция. Той я наблюдаваше през присвитите си клепачи, наслаждавайки се на усещането на нейната ножница, която плътно обхващаше члена му. Едва когато тя се отпусна на гърдите му, той си позволи да се зарови дълбоко и да я изпълни със семето си.
Ванора въздъхна и се отпусна върху него, очаквайки той да се раздвижи. Той не помръдна, оставайки още в нея, част от нея. След малко тя го усети отново да се втвърдява. Очите й, все още замъглени от любенето му, се отвориха и тя изненадана го видя да се взира в нея с любопитство, като че ли озадачен от реакцията си спрямо нея.
Мъничка надежда разцъфна в гърдите й, трепкащо пламъче на копнеж, че той може би се интересува от нея, че тя щеше да му липсва, макар той да не я обичаше, уверена беше тя. Тогава внезапно се намери по гръб, а Лъвското сърце беше надвесен над нея, със свирепо властно изражение и очи, блеснали с подновено желание.
— Ти сигурно няма да… — ахна Ванора. — Ти току-що…
— Постоянно подценяваш мъжествеността ми — изсъска, той, докато започваше да се движи с резки тласъци в нея.
Тя стисна с крака кръста му и изви ханша си така, че да го поеме по-дълбоко, да посреща тласъците му отново и отново, докато слабините й започваха да се движат все по-бързо и дъхът й започна да замира. Вълни на шок запулсираха през цялото й тяло, изпращайки я към мига на удовлетворението. Как можеше да реагира толкова бързо след мощната си кулминация само преди мигове, запита се тя, преди мислите й да се пръснат. Каква магия упражняваше Лъвското сърце над сетивата й? Тогава земята се изплъзна изпод нея. Усещането се разля из тялото й като изригване на вулкан. Смътно почувства как тръпки минават по тялото на Лъвското сърце, преди той да се строполи върху нея като безкостна купчина.
Чу го да изстенва, когато излезе от нея и се отпусна отстрани. Тя се надигна на лакът, очите й се изпълниха със загриженост.
— Заболя те — укори го тя.
— Няма ми нищо.
— Не даде достатъчно време на ребрата си да заздравеят. Мъже — изсумтя тя. — Буйни като козли и винаги готови за чифтосване.
— Струваше си — каза Лъвското сърце, трепвайки, когато се размърда.
— Дай да видя превръзката. Може раната ти да се е отворила.
Изскачайки от леглото, Ванора взе свещника и го вдигна над бинтованите му гърди.
— Няма кръв — изрече тя с въздишка на облекчение. — Натъртените ребра имат нужда от време, за да заздравеят. Не изчака достатъчно дълго, преди — и тя се изчерви — да започнеш да се занимаваш със силови упражнения.