Лъвското сърце с изненада осъзна, че казва истината. Искаше, не, имаше нужда да знае дали се е заченало дете от съвкуплението им. Нямаше да изостави сина си или дъщеря си. Нямаше представа как възнамерява да държи връзка с Ванора и потомството си, докато воюва редом с Едуард, но не му и хрумваше, че ще занемари задълженията си.
Следващите дни протекоха с невъзможна бързина. Ванора се опитваше да се занимава с всякакви неща и умът й да бъде зает с мисли, различни от тези за бъдещето й. Двамата с Лъвското сърце не бяха имали друг сериозен разговор и тя предположи, че той иска да бъде така. За съжаление, не й беше толкова лесно. Беше стигнала до болезненото осъзнаване, че Лъвското сърце е ангажирал чувствата й, макар отчаяно да се беше опитвала да избягва такова обвързване. Кога се беше случило това? Как нейният враг беше успял да я накара да се интересува от него?
Какво щеше да направи той с нея, ако научеше, че тя е Белият рицар?
Потръпна. Мисълта беше плашеща и тя се замоли Лъвското сърце никога да не научи тайната й.
Авангардът на дружината на Едуард пристигна, за да съобщи за предстоящото идване на принца. Пътят от Лондон беше отнел по-малко време от очакваното и принцът беше само на два дни път от Крагдън. Лъвското сърце реши да излезе на следващата сутрин, за да го посрещне, и посъветва сър Джайлс да подготви десетина мъже, които да излязат с него на разсъмване.
Тази нощ той се люби с Ванора, докато изтощението не ги надви. После я събуди посреднощ, изтръгвайки още една реакция от нея. А след това, когато камбаната удари за първа утринна, тя се извърна в прегръдките му и той отново се люби с нея, сякаш щеше да му е за последен път. Възможно беше да е точно така. Едуард би могъл да тръгне ден след като пристигне, вземайки го със себе си.
Остави Ванора дълбоко заспала, изтощена от яростното любене. Намери Алън да го чака в залата. След като закуси с хляб, сирене и бира, двамата с Алън слязоха по стълбите в оръжейната, където оръженосецът му помогна да облече плетената ризница. Сър Джайлс пристигна след няколко минути.
— Мъжете са готови за тръгване — каза Джайлс.
Лъвското сърце се обърна към Алън.
— Погрижи ли се за провизиите?
— Да, Лъвско сърце. Всичко е готово.
Той кимна одобрително.
— Нямам търпение да видя Едуард. Без съмнение, в Англия са се случили много неща в наше отсъствие.
— Мислиш ли, че ще напуснем Крагдън? — запита Джайлс.
— Да. Неизбежно е.
— Аз поне се радвам — призна Джайлс. — И съм сигурен, че говоря от името на всички мъже. Започваме да се отегчаваме от бездействието. Уелсците не са никаква заплаха за Англия без Луелин. Ние сме воини, готови да отидат там, където Едуард ни отведе.
Групата рицари и оръженосци излезе от Крагдън точно когато слънцето се подаде иззад надвисналите облаци, обещавайки хубав ден. Те се разположиха на лагер за през нощта на един скалист склон, вечеряха от припасите си и се приготвиха за сън. Напуснаха завивките си призори и продължиха по пътя си. Слънцето тъкмо беше изгряло, когато Лъвското сърце забеляза дружината на Едуард, предвождана от самия него, седнал горд и висок на седлото.
Пришпорвайки коня си, Лъвското сърце препусна да посрещне своя принц. Едуард го видя и му махна с ръка.
— Време беше да се върнеш, лорд Едуард — каза Лъвското сърце, докато спираше коня си до принца. — Съсипваме се от безделие в Крагдън.
Едуард свали шлема си; слънцето блесна в златистата му коса, създавайки ореол около главата му. Лъвското сърце помисли, че принцът никога не е изглеждал по-царствено.
— Хубаво е да те видя здрав и боеспособен — отвърна Едуард.
— Какви са вестите за Симон дьо Монфор? С него ли реши да се обвържеш?
— Не. Промених намеренията си и сега съм с Хенри. Ако Дьо Монфор победи, ще се провъзгласи за крал и ще отрече рожденото ми право. Не мога да му позволя да направя това. Короната е моя по божието право. Никой няма да ми я отнеме.
— Имаш ли новини за Луелин?
— Да. Избягал в Лондон и подписал мирен договор между Англия и Уелс. Говори се, че се е сгодил за дъщерята на Симон Дьо Монфор.
— Господи! Значи сега сме в мир с Уелс.
— Да, но когато стана крал, решил съм да присъединя Уелс и Шотландия към английската корона. Ще говорим за плановете ми по-късно. Трябва да ти съобщя най-вълнуващата новина.
— По-добре ми кажи, преди да съм се пръснал — засмя се Лъвското сърце.
— Влюбен съм! — призна Едуард.
— Това не е новина. Не мога да преброя вече колко пъти си бил влюбен.
— Елеонора… моята Елинър е дошла от Кастилия.