— Съпругата ти? Влюбен си в съпругата си?
— Трябва да я видиш, Лъвско сърце. Тя е сладка и плаха, и невероятно красива. Наистина си загубих сърцето по нея.
Лъвското сърце щеше да се разсмее на влюбения висок златокос младеж, но не посмя. Очевидно, любовта беше нещо много сериозно за момчето, което един ден щеше да стане крал.
— Тя отвръща ли на чувствата ти?
— Да, така ми се струва. Готов съм да се посветя изцяло на съпругата си. Ако Елинър желае, ще консумираме брака си, когато се върна в Лондон.
Лъвското сърце безмълвно пожела на Едуард щастие с неговата булка. Повече, отколкото самият той имаше със своята съпруга. Тази мисъл доведе друга. Трябваше да съобщи на Едуард за брака си с Ванора.
Все още мислеше как да поднесе новината, когато Едуард изрече:
— Стига толкова за мене и за сериозните неща. Не си ли любопитен каква изненада съм ти приготвил?
— Не мога да се сетя за нищо, което да ме изненада.
Усмихнат, Едуард се обърна на седлото и вдигна ръка. Лъвското сърце не обърна внимание на думите му, защото още се чудеше каква ли е изненадата на принца.
— Лъвско сърце, виж си изненадата — изрече развеселен Едуард.
Глава 11
Сигурен, че нищо, което Едуард е планирал за него, не може да го изненада, Лъвското сърце се извърна на седлото. Усмивката му увехна, когато последният човек на света, когото би очаквал да види, излезе от редовете на бойците и рицарите. Той зяпна и се обърна, за да изгледа Едуард.
— Боже господи! Какво си направил?
— Надявах се, че ще бъдеш доволен — каза Едуард, очевидно озадачен от липсата на ентусиазъм у Лъвското сърце. — Дънсфорд беше само на няколко часа встрани от пътя ни, така че не беше особено затруднение да доведа любовницата ти.
Лъвското сърце се вгледа в закръглената руса красавица, която се приближаваше към него с игрива усмивка, залепнала на рубинените й устни. Алтея! Беше я оставил в Дънсфорд преди няколко месеца. Защо Едуард я беше довел? Макар да беше млад, принцът си имаше причини за всичко, което правеше. Нямаше време да го разпитва, защото Алтея вече спря коня си до неговия.
— Лъвско сърце! — възкликна тя. — Толкова самотна бях в Дънсфорд без тебе. Не бях на себе си от щастие, когато принц Едуард дойде да ме вземе.
— Добре дошла в Уелс, Алтея — отвърна Лъвското сърце, опитвайки се да не показва раздразнението си.
Точно каквото му трябваше любовница и съпруга под един покрив.
— Страхувах се, че ще ти бъде самотно без женска утеха — започна Едуард, — и поисках да ти доставя удоволствие.
— Какви други изненади си довел? — запита Лъвското сърце с тон, натежал от раздразнение.
Едуард го изгледа остро.
— Имам и други новини, но ще почакат. Искам да стигна в Крагдън тази вечер.
— Тогава трябва да яздим бързо — каза Лъвското сърце, пришпорвайки коня си.
Поведе конниците, яздейки бързо, за да прочисти главата си. Как Ванора щеше да реагира на Алтея, запита се той. Като я познаваше, не би се изненадал, ако малката вещица извикаше Алтея на дуел. Тази картина го накара да се усмихне. Мека като възглавница и женствена до безкрайност, Алтея сигурно би припаднала, ако Ванора я предизвикаше. Алтея беше създадена, за да дава удоволствие на мъжете, и той беше прекарал много възхитителни часове между бедрата й. От друга страна, гъвкавото, стройно тяло на Ванора толкова му харесваше, че не можеше да си спомни на какво толкова се беше възхищавал у Алтея.
Защо Едуард я беше довел в Уелс, ако не възнамеряваше да остане, запита се Лъвското сърце. При изгледите за гражданска война Едуард вероятно щеше да отведе армията си в Англия и ако го направеше, Лъвското сърце щеше да тръгне с него. Щеше ли?
Дружината на Едуард спря за кратко по обяд, за да хапне от припасите си, но Лъвското сърце не намери никаква възможност да каже на принца за Ванора. Едуард беше пълен с планове за неизбежната война между Дьо Монфор и баща му и искаше мнението на Лъвското сърце. Алтея се навърташе наблизо, явно нямайки търпение да говори насаме с него, но Лъвското сърце ловко я отбягваше.
Щом продължиха пътя си, нямаше време за говорене. След няколко дни на седлото Едуард искаше да стигне по-скоро в Крагдън. Черковните камбани звъняха за вечерня, когато конниците влязоха под подвижната решетка. Бойците, разположили се във външния двор, приветстваха принца излиятелно. Едуард отвърна топло на поздравите им и разпусна хората си, за да си намерят места сред другарите си; след това Едуард, Лъвското сърце и Алтея продължиха към кулата.
Масите вече бяха сложени за вечеря, когато Лъвското сърце влезе в залата. Нетърпеливият му поглед намери Ванора, застанала до огнището, да разговаря с отец Кадък.