— Кулата ми харесва — каза Едуард, когато оценяващият му поглед се плъзна из голямата, добре поддържана зала.
Лъвското сърце разбра точно кога погледът на принца намери Ванора.
— Божичко коя е тази красавица? — изсъска Едуард под нос. — Не съм мислил, че уелсците са способни да създадат такава жена. Ах ти, хитро куче. Сега разбирам защо изненадата ми не ти хареса. Ако нямах сладката Елинър, която ме чака, бих се изкушил да я опитам лично.
— Отпратете тази уелска — намеси се Алтея. — Лъвското сърце вече няма нужда от нея.
Лъвското сърце я изгледа снизходително.
— Не е толкова лесно, Алтея. Виждаш ли, ние с Ванора…
— Аз ще й го кажа — отвърна Алтея. — Принц Едуард ме доведе тук за тебе и няма да допусна друга жена да отвлича вниманието ти.
— Ще се справим с това по-късно — каза Едуард. — Прегладнял съм.
Лъвското сърце го покани на почетната маса. С ъгълчето на окото си видя как Ванора бърза да се присъедини към тях. Сподави един стон и се приготви за реакцията на Ванора към Едуард.
— Какво става? — запита Едуард, когато Ванора се изправи пред него.
— Кога мога да очаквам вие и армията ви да напуснете Крагдън, милорд? — запита сладко Ванора.
— Ванора — предупреди я Лъвското сърце. — Не сега.
— Защо не сега? Искам домът и земите ми да ми се върнат.
— Домът ти? Земите ти? — изрече Едуард. — Коя си ти?
— Аз съм Ванора Крагдън. Крагдън ми принадлежи.
— Бях останал с впечатление, че Крагдън принадлежи на мене — отвърна Едуард. — Твоите рицари не бяха ли разбити от Лъвското сърце? Замъкът не е ли окупиран от англичани?
— Но вие ще си заминете и ще вземете английските си бойци със себе си, нали?
— Да, посещението ми няма да бъде дълго, но Лъвското сърце…
— Изгонете я от кулата, лорд Едуард — намеси се Алтея. — Тази уелска кучка не заслужава никаква милост.
Погледът на Ванора намери Алтея.
— Коя е тя? И жени ли набирате за армията си?
Едуард се засмя.
— Много забавно. Ванора има остър език и също такъв дух. Мисля, че Лъвското сърце не се е отегчавал в мое отсъствие. Доведох любовницата му, защото мислех, че ще има нужда от развлечение, но сега виждам, че съм се лъгал.
— Любовницата му? — ахна Ванора.
— Да. Направих специално усилие, за да доведа Алтея в Крагдън.
Ванора изгледа презрително Алтея, а после насочи погледа си към Лъвското сърце, вдигнала една от елегантните си вежди.
— Не му ли каза?
— Какво да ми е казал? — запита Едуард.
Лъвското сърце сви рамене.
— Нямаше време.
Едуард вдигна ръка.
— Спрете. Ще ми кажеш по-късно. Искам да вечерям, преди да чуя нещо, което може да ми хареса, а може и да не ми хареса. Седнете до мене, лейди Ванора, и ми доставете удоволствие, като ми разкажете за лудориите на Лъвското сърце, докато се храня. Лъвско сърце, забавлявай се с любовницата си, докато разговарям с Ванора; страхувам се, че компанията ти много е липсвала на Алтея.
С извънредно смутено изражение Лъвското сърце хвърли към Ванора предупредителен поглед, преди да заеме мястото си до Алтея.
— Надявах се на по-добро посрещане от това — изхленчи тя. Докосна бедрото му под масата и му се усмихна. — Не се ли радваш да ме видиш, Лъвско сърце? Липсваше ми ужасно много.
Той някак си се съмняваше. Алтея не беше жена, на която да се харесват дълги периоди на въздържание. Със сигурност беше отворила краката си пред някой друг по-малко от седмица, след като се беше разделила с него.
— Присъствието ти усложнява нещата — каза Лъвското сърце. — Не мога да разбера защо Едуард те е довел, щом скоро ще тръгваме оттук.
Сините очи на Алтея се разшириха в неверие.
— Не ти ли е казал?
— Какво да ми каже?
— Може би иска да ти го каже лично. Прости ми, че говоря с недомлъвки.
Лъвското сърце нямаше търпение вечерята да свърши, за да научи плановете на Едуард за него. Въпреки крехката си възраст принцът беше мъж, който не вземаше решенията си леко или без основателна причина.
Ванора не можа да не хареса младия принц. Дългокракия, както го наричаха с любов, изглеждаше напълно като бъдещ крал: златен човек със златно бъдеще. Но изглеждаше и като човек, който знае какво иска и не се страхува да посегне към него. Тя се страхуваше, че Уелс е обречен, ако Едуард реши да присъедини родината й към Англия.
— Вие ли сте наследницата на лорд Рис? — запита Едуард, дъвчейки замислено парче сочно печено телешко със сметанов сос.
— Да, нямам братя. — Брадичката й се вирна. — Крагдън е мой.
Едуард реши да не отговаря, връщайки вниманието си към подноса с храна. Ванора започна да рови в своята, отклонявайки поглед към Лъвското сърце и любовницата му. Алтея бе красива — не можеше да обвинява Лъвското сърце за увлечението му по нея, — но защо Едуард я е довел тук? Сигурно не смята да остави тази жена в Крагдън, нали? Присъствието й тук нямаше смисъл.