Пряма, както винаги, Ванора преглътна трудно и запита:
— Защо сте довели любовницата на Лъвското сърце в Крагдън? Мислех, че смятате да го вземете заедно с воините му и да се върнете в Англия.
Едуард я изгледа оценяващо.
— Привързахте ли се към Лъвското сърце?
Ванора се изчерви и отвърна поглед.
— Просто съм любопитна.
— Той сигурно също е любопитен, обзалагам се. — И стана. — Ще се оттеглим ли в моята стая, Лъвско сърце? Трябва да говорим за много неща.
— Северната кула е приготвена за вас — каза Ванора. — Ще ви заведа.
— Не, останете да забавлявате Алтея — нареди Едуард. — Лъвското сърце ще ме заведе.
Ванора погледна Алтея и гневът й се надигна, когато видя как жената се взира с обожание в Лъвското сърце. Извърна се и щеше да излезе от залата, но Алтея я спря.
— Уморена съм, господарке. Покажете ми стаята на Лъвското сърце, за да се приготвя за него. Бяхме разделени много месеци.
— Ще те отведа в една стая, но това няма да бъде стаята на Лъвското сърце — предупреди я Ванора.
Алтея й метна отровен поглед.
— Как смееш! Изминала съм дълъг път, за да бъда с Лъвското сърце, и няма да допусна да ми пречи една жена, която се е правила на курва за него.
— И по какъв начин това те прави по-добра от мене? — нападна я Ванора.
Отчаяно искаше да разкрие пред Алтея, че е съпруга на Лъвското сърце, но реши да изчака, докато Едуард бъде осведомен.
— Имаш остър език за жена в твоето положение — каза Алтея. — Какво точно е положението ти?
— На жена, чийто дом вече не е неин и скоро ще й бъде отнет.
Алтея се усмихна самодоволно.
— Знам защо Едуард ме доведе тук, а ти не знаеш.
— Не ме интересува. Сега ме извини, прислужничката ще ти покаже стаята ти. Приятна почивка, Алтея — подвикна тя през рамо, докато се отдалечаваше.
— Много ми харесва в Крагдън — каза Едуард, изтягайки се на една скамейка пред огнището с чаша бира в ръка.
Лъвското сърце стоеше преди него, разкрачен, скръстил ръце на гърдите си.
— Не искаш ли да ми кажеш защо доведе Алтея в Крагдън? Присъствието й тук не ми е приятно.
Едуард въздъхна.
— Това няма да ти хареса, Лъвско сърце, но аз имам планове за Крагдън, в които фигурираш ти.
Страх прониза Лъвското сърце.
— Какви?
— Първо, нека да те осведомя за смъртта на баща ти. Като негов единствен наследник ти наследяваш титлата му.
— На какво ми дава право тази титла? — намръщи се Лъвското сърце. — Двамата с него сме се отчуждили много отдавна. Той продаде земите си и всичко ценно, което имаше, и стана един от придворните на Хенри, зависим от кралската щедрост. Смъртта му не ме засяга по никакъв начин.
— Може би би трябвало. Очевидно майка ти е научила за смъртта му и се е върнала в Англия. Тя живее в Лондон.
Болка проблесна в очите на Лъвското сърце.
— Не ме интересува. Тя ме изостави преди много години. Има си свой живот, аз също. Какво общо има смъртта на баща ми с Крагдън?
Едуард въздъхна и прокара пръсти през русите си къдрици.
— Не е редно човек с твоя характер и ранг да не притежава земи. Така че аз ти дарявам Крагдън с всичките му имоти. Сега си лорд Лъвско сърце, граф Крагдън.
— Даваш ми титла и земи в Уелс? — запита невярващо Лъвското сърце.
— Да. Крагдън е скъпоценност, Лъвско сърце, и е много важен в плановете ми. Имението е в средата на кралството на Луелин. Имам нужда някой силен човек да пази уелските ми владения. Когато стана крал, възнамерявам да управлявам цяла Британия, а това включва Уелс и Шотландия. Когато дойде време, ще поведа война против тези страни и ще ги обградя с големи крепости, за да ги накарам да се предадат.
Лъвското сърце затърси значението зад подаръка на Едуард и внезапно разбра, че страховете му са се сбъднали.
— Боже господи! Искаш да остана в Уелс!
— Да. Имам нужда от тебе тук, Лъвско сърце, да бъдеш моите очи и уши.
— Имаш нужда от мене, за да водя армията ти — отвърна Лъвското сърце.
— Имам достатъчно мъже, но само един, на когото вярвам достатъчно, за да бъде страж на моята собственост. Когато подема кампанията си против Уелс, ти и Крагдън ще бъдете тук и ще ме подкрепяте.
— Не, отказвам!
— Не си ли мой васал, Лъвско сърце? Ти си ми наставник и приятел, откакто се помня.
— Да, следвал съм те, където и да ме поведеше. Заклел съм се да ти бъда верен, но не искай от мене да седя със скръстени ръце, когато тръгваш на война.