— Искам го, Лъвско сърце. Имам нужда от тебе в Крагдън. Лоялността ти няма да остане невъзнаградена. Когато стана крал, ще имаш най-голямото имение, което Англия може да ти предложи. Сега не ми е по силите да ти го дам, затова трябва да се задоволиш с Крагдън.
— И доведе Алтея, за да ме уговориш да направя това, което искаш.
— Тя е добавка, която ти давам, за да бъдеш доволен в Крагдън. Ако искаш съпруга, наемам се да ти намеря достойна за тебе жена. Алтея, разбира се, никога не би могла да бъде твоя съпруга. Заслужаваш млада наследничка, която не е познала мъжко докосване. Имаш думата ми.
Лъвското сърце осъзна, че нямаше да има по-добър момент да каже на Едуард за Ванора.
— Не само ти носиш изненади; имам да ти кажа нещо важно.
Едуард се усмихна.
— Знам. Взел си лейди Ванора за любовница. Интересно как ще се делиш между Алтея и Ванора. За съжаление, няма да мога да остана повече време, за да видя как ще се справиш с това трудно положение.
— Аз съм женен — изтърси Лъвското сърце.
Едуард изпусна чашата бира, която държеше, и изгледа Лъвското сърце така, като че ли му бяха поникнали рога.
— Ти си какво? Кога? Как? За коя? Божичко, не мога да повярвам! Ти, който избягваше брака като чума, изведнъж си се оженил. Каква е тази шега?
— Де да беше шега. — И Лъвското сърце се заразхожда напред-назад. — Ожених се за лейди Ванора преди няколко седмици.
— Господи, човече, защо?
Лъвското сърце вдигна рамене.
— От страст, лорд Едуард.
— Защо просто не спа с нея?
— Свещеникът й не позволи. Стоеше в стаята и отказа да мръдне, докато не се оженя за нея. Така я исках, че щях да се съглася на каквото и да било. Ти си млад, не знаеш какво е да искаш една жена така, както аз исках Ванора.
— И сега, след като вече си я имал, искаш ли да анулирам брака?
По едно време Лъвското сърце беше искал точно това, но сега не беше толкова сигурен. Беше смятал, че ще напусне Ванора и Крагдън, но като че ли Едуард имаше други идеи. Ако трябваше да бъде новият господар на Крагдън, нямаше да навреди да задържи Ванора като своя съпруга. Освен това, още не се беше уморил от нея и имаше много да спечели, а нищо нямаше да загуби, ако останеше женен за уелска.
— Смятам, че ще задържа Ванора, Едуард. Бракът е законен във всяко отношение. Тя имаше устно уговорен годеж, но го развали, преди да се оженим.
— Мисля, че си хлътнал по нея — каза ухилен Едуард. — Сега разбираш какво изпитвам към моята Елинър. Тя е всичко за мене, а аз съм най-щастливият мъж на света.
Лъвското сърце пристъпи от крак на крак. Не обичаше да говори открито за чувствата си. Едно беше да признае, че желае Ванора, но съвсем друго беше да си признава, че таи нежни чувства, когато не беше сигурен, че съществуват.
Години наред Лъвското сърце беше пазил сърцето си от емоционално обвързване. Много по-добре беше да остане дистанциран, отколкото да изживее участта на родителите си. Всичко, което знаеше за любовта, беше, че тя наранява.
— Не знаех, че си бил и поет, Едуард.
— Не знаеш всичко за мене.
— Познавам те още откакто беше на седем години и те бяха пратили при чичо ти да те възпитава.
— Да, да, предполагам, че ме познаваш по-добре от всеки друг. Точно както и аз те познавам. Очевидно Ванора не ти е безразлична. А бракът ви урежда много неща. Оженил си се за наследничката на Крагдън и си станал негов собственик и законен господар без моята намеса. Никой не може да оспори законното ти право над Крагдън. Доволен съм от този брак, лорд Лъвско сърце, много съм доволен.
— Достатъчно доволен ли си, за да ми позволиш да се върна в Англия с тебе?
— Не, съжалявам, Лъвско сърце, но имам нужда от тебе в Уелс. Възможно е Луелин да наруши мирния договор и да събере съотечествениците си. Това би могло да изложи Англия на опасност, защото нашата армия не може да се бие успешно на два фронта. Ако стане така, Дьо Монфор ще спечели и ще се провъзгласи за крал.
— Това не ми харесва, но като твой васал ще направя каквото искаш — съгласи се неохотно Лъвското сърце.
— Уморих се. Денят беше дълъг. Има ли още нещо, което трябва да знам?
— Има един уелски затворник в южната кула.
— Взел си пленници?
— Само един, Дафид Девърел. Беше пленен по време на последната битка със силите на Луелин. Оставих ти да решиш съдбата му.
— Пусни го — каза Едуард. — Няма причина да го задържаме сега.
Когато видя, че на Лъвското сърце това като че ли не му харесва, Едуард запита:
— Има ли нещо, което би трябвало да знам за Дафид?
— Той е бившият годеник на Ванора.
— Мислиш ли, че ще причинява неприятности?