— Възможно е.
— Най-добре е да избягваш неприятностите, докато действа мирният договор. Умиротвори уелсеца както можеш и го пусни.
— А Алтея? Ще я върнеш ли?
— А, Алтея. Ще трябва да остане, докато бъдеш в състояние да я върнеш при баща й, защото не мога да я взема със себе си.
Лъвското сърце изруга.
— Животът ми е достатъчно усложнен и без тя да ми се мотае в краката. Ще взема мерки колкото може по-бързо. Колко въоръжени мъже можеш да ми оставиш?
— Двадесет е всичко, което мога да отделя. Останалите ще се върнат в Англия с мене. Имам нужда от всеки свой боец, за да победя армията на Дьо Монфор.
— Не е достатъчно, ако трябва да пратя Алтея у дома й с охрана.
— Сигурен съм, че ще намериш начин — изрече Едуард, сподавяйки една прозявка.
Лъвското сърце взе прозявката му за знак, че го освобождава, и се оттегли; разочарованието му беше толкова силно, че едва се сдържаше. Имаше нужда да бъде с Едуард, когато принцът тръгнеше на бой. Как можеше той да го остави тук, в тази забравена от бога земя? Той беше рицар и воин, не иконом или пазач на имота на Едуард. Всеки би могъл да бъде иконом, но не всички имаха неговите воински умения.
Сър Джайлс го чакаше в залата. Лъвското сърце го видя и се насочи към него.
— Хубава каша ти забърка Едуард — каза закачливо Джайлс, намеквайки за Алтея. — Любовницата ти ще тръгне ли с нас, когато заминем?
— Не — каза Лъвското сърце кисело.
— Затова ли си такъв намусен?
— Има нещо повече от това, Джайлс, много повече. Алтея е само едната лоша новина, която Едуард донесе.
— Още ли има?
— Да. Той ми нареди да остана в Крагдън и да пазя кулата от името на Англия. Направи ме граф Крагдън.
— Граф? Едуард те е направил граф?
— Така да се каже. Научих от него, че баща ми е умрял и че съм наследил титлата му. Тъй като тя не носи нищо със себе си, не се интересувам от нея, но Едуард ми дари Крагдън и сега, изглежда, съм човек със собственост и доходи.
— Поздравления, лорд Лъвско сърце.
— Това не ми харесва. Не е мое решението да остана в Крагдън, докато Едуард води армията си срещу Дьо Монфор. Той оставя само двадесет мъже, за да защитават замъка. — Лъвското сърце се вгледа в лицето на Джайлс. — Мога ли да разчитам на тебе, Джайлс? Имам нужда от тебе в Крагдън.
— И аз като тебе предпочитам добра битка пред седене със скръстени ръце. Но ако Едуард мисли, че е необходимо да задържи Крагдън, в такъв случай няма да те изоставя, милорд.
— Моля се сър Брандън да е съгласен с тебе, защото ще имам нужда и от него. Едуард ще избере кои воини да останат в Крагдън, но ще се чувствам по-добре, ако най-близките ми рицари останат на служба при мене.
— Мислиш ли, че Алтея ще причинява неприятности между тебе и Ванора? — запита Джайлс.
— Повече, отколкото можем да си представим — допусна Лъвското сърце. — Алтея не е лесна за успокояване. Щом научи, че ние с Ванора сме женени, ще причини всякакви пакости, докато не успея да я пратя обратно в Англия.
Очите на Джайлс блеснаха.
— Алтея е красива жена. Не бих имал нищо против да те отърва от нея.
— Давай, Джайлс. Ванора е повече, отколкото мога да понеса сега. Извини ме, най-добре е да намеря съпругата си сега и да й кажа, че трябва да остана в Крагдън.
— Късмет, лорд Лъвско сърце.
Усмивката на Джайлс говореше, че никак не му завижда за тази задача.
Джайлс излезе, за да отиде да си легне, но Лъвското сърце остана в залата, все още объркан. Как можа да му се случи това? От всички мъже, сред които Едуард можеше да избере новия господар на Крагдън, защо точно той?
— Може ли да поговоря с вас, Лъвско сърце?
Той се извърна и намери отец Кадък застанал пред него.
— Ще си го кажете, независимо дали искам или не — измърмори той.
— Не ми харесва това положение с любовницата ви — укори го свещеникът. — Мислите ли, че Ванора ще й позволи да остане в Крагдън, след като заминете?
— Нещата се промениха, отче — обясни Лъвското сърце. — Едуард ми дари Крагдън. Трябва да остана тук, защото съм новият господар на замъка.
— Вие станахте господар на Крагдън, когато се оженихте за Ванора — осведоми го отец Кадък. — Не знаехте ли това?
— Не бях мислил, защото не смятах да остана в Крагдън. Мястото ми е при Едуард, но той има други планове за мене.
— Ванора знае ли?
— Още не. Няма да бъде доволна.
— Може би ще се изненадате.
— Какво трябва да означава това?
Свещеникът го изгледа раздразнено.
— Не е моя работа да го казвам. Още не сте обяснили какво възнамерявате да правите с любовницата си. Сериозно се съмнявам, че Ванора ще ви позволи да спите с друга жена.
Лъвското сърце се намръщи.