Тя се обърна, за да избяга, но си спомни, че е гола, и спря пред вратата. Лъвското сърце я хвана и я отнесе обратно в леглото.
— Да, страстта ми е в изобилие.
Устните му безпогрешно намериха нейните. Тя искаше да се бори, да докаже, че не се поддава на целувките му, но тъкмо тя се надигна, за да поиска целувка, и пръстите й се забиха в раменете му. Събирайки всичките си сили, тя се вкопчи здраво в него, готова да го отблъсне, когато пръстите му се спуснаха надолу по корема й, за да се заровят във влажния й център, и тя го притисна още по-здраво към себе си.
Той очерта с език лек кръг около едното щръкнало зърно. Розовото връхче скочи в устата му. Тя сподави един стон и остави пръстите си да бродят където поискат, изследвайки го с допира си и с очите си.
Той вдигна глава и я погледна. Тих смях обозначи победата му.
— Достатъчно страстен ли съм за тебе, скъпа? Това искаш, нали?
— Искам… искам…
— Знам какво искаш и ще го имаш… когато бъда готов.
Ванора затвори плътно очи, внезапно изплашена от начина, по който се чувстваше. Вече нямаше контрол над себе си; принадлежеше на Лъвското сърце, за да прави с нея каквото си поиска.
— Спри! Не искам това — извика тя.
Дори да я беше чул, той не го показа с нищо. Устата му плени нейната още веднъж, докато той разтваряше краката й и я галеше, а опияняващите му целувки я превръщаха в желе в ръцете му. Целувките му бяха невероятно чувствени, дръзки, езикът му беше пронизващ меч, който пробуждаше сетивата й. Когато устата му се отдели от нейната и обгърна едното зърно, тя се изви срещу него и се отдаде на страстта му… и на своята.
Тя изведнъж опря ръце в гърдите му и го бутна. Изумен, той се дръпна. Тя се обърна, заставайки на колене, и го бутна на кожите. Когато клекна над него, той премига, като че ли изведнъж осъзнавайки намерението й.
Отвори уста, за да протестира, но думите заседнаха във внезапно пресъхналата му уста. Тя притвори клепачи. Наведе се към него. Копринената ласка на косата й, докосваща бедрата му, породи огнена буря в него, равносилна на изтезание. Разсеян, той задържа дъх, докато главата й се свеждаше към него.
Усети допира на горещия й дъх, като клеймо по най-чувствителната част от тялото си. Тогава устните й започнаха да докосват, да целуват, да галят; разтвориха се и го поеха в горещата пещера на устата й. Всеки мускул в тялото му се стегна. Той си пое дъх едва-едва, борейки се да отрече чувствата, които го обземаха. Ванора беше единствената жена, която беше пробила стените, пазещи сърцето му.
— Господи, жено, убиваш ме!
Тя му се усмихна.
— Добре.
Той се помъчи да призове поне частица от самообладанието си, но задачата беше сериозна, защото топлата уста на Ванора го обгръщаше и езикът й прогонваше разума от него. Беше толкова близо до крайната точка, когато сви мускули, вдигна я и я отмести от себе си. Тя веднага обви дългите си крака около ханша му и се настани върху него.
Той почти експлодира, когато тя плени пулсиращата глава на секса му във влажната плът между бедрата си, оставяйки го на входа, отчаян и пулсиращ от болка. После го пое в ръката си и го въведе в себе си, обгръщайки плътната му твърдост. Свеждайки глава, тя покри устните му със своите, започна да ги милва и дразни, а свистящата й страст го подлудяваше.
Ръцете му я стиснаха като стоманено менгеме. Дланите му намериха сметановите заоблености на седалището й, повдигайки я към него, за да посрещне дълбоките му тласъци. Телата им се сляха. С трепетен стон той отприщи страстта, набрала се в него.
Мощността, силата, доминирането на мъжествената му личност надделяха. Ванора го усети в опнатите сухожилия, които я държаха. Стискайки здраво члена му, тя го задържа до себе си, наслаждавайки се на надигащата се страст, която заедно бяха отприщили.
— Обичай ме, Лъвско сърце — прошепна тя срещу устните му. — Моля те, обичай ме.
— Да — отговори той.
Ванора веднага усети, че не е разбрал какво го моли. Той мислеше във физически термини, не емоционални. Докато тя знаеше без никакво съмнение, че го обича, той нямаше дори най-малката представа какво означава да обичаш със сърцето, също както с тялото.
Зъбите му изскърцаха, тялото му се изопна като тетива на лък и той навлезе в нея, оставяйки инстинкта да го води. Сдържаше се само със силата на волята си, наблюдавайки как лицето й блясва от страст, а после се отпуска, когато усети горещата й ножница да омеква, за да приеме семето му. Тръпки го връхлетяха; затваряйки очи, той се отдаде на така интензивно удоволствие, че сякаш душата му напускаше тялото.
Цяла вечност по-късно той се дръпна от нея. Лягайки по гръб, метнал едната си ръка над очите, се помъчи да схване какво се беше случило току-що и начина, по който се чувстваше.