Никога не беше познал любовта. След като майка му ги беше напуснала, баща му му беше обръщал по-малко внимание, отколкото на коня си. Лъвското сърце никога не беше позволил на която и да било жена да се приближи до него толкова, че да открие нараненото му сърце. Сърцето, което майка му беше унищожила.
— За какво мислиш? — запита Ванора.
Той я изгледа. Тя лежеше настрана, взряна в него. Той вдигна рамене, не искайки да споделя интимните си мисли, особено сега, когато мислеше за нея.
— Трябва да поспим. Едуард става рано и мислех да го водя на лов утре сутрин.
Тя положи ръка на гърдите му. Той трепна и изруга тихо. Неутолимата потребност отново да се люби с нея го заля като приливна вълна. Какво не беше наред с него? Беше напълно задоволен, но пак я желаеше. Щеше ли някога да се умори от нея? Сериозно се съмняваше. Поглеждайки я, виждайки загадъчното й изражение, Лъвското сърце почувства как нещо в гърдите му трепва. Чувствата и емоциите, които бушуваха в него, бяха объркващи. Разтърсваха го и го оставяха с чувството, че е уязвим. Чувството не беше от най-успокояващите.
— Заспивай — изръмжа той, и веднага съжали, че й е заговорил така сурово. Внезапното й хлъцване му показа, че я е наранил. Тя заслужаваше по-добро отношение от негова страна.
— Заспивай — повтори той с по-нежен глас.
Лъвското сърце го нямаше, когато Ванора се събуди на следващата сутрин. След като стана, тя се изми, облече се и побърза към параклиса точно когато камбаните звъняха за първа утринна. Коленичейки тихо в една ниша, тя сведе глава и започна да се моли, когато отец Кадък подхвана литургията. Параклисът не беше особено посетен тази сутрин и Ванора предположи, че всички са отишли на лов с Лъвското сърце и Едуард.
Макар че литургията беше свършила и отец Кадък беше излязъл от олтара, Ванора остана на колене и продължи да се моли. Беше грубо прекъсната, когато някой зад нея я повика по име. Тя веднага позна гласа и се обърнаха, за да се озове пред Дафид Девърел.
— Дафид! Ти си свободен.
— Да. Съпругът ти — каза той, сякаш изплюваше думата като ругатня — ме освободи от кулата. Каза, че Уелс и Англия са в мир и че Луелин трябва да се ожени за дъщерята на Симон дьо Монфор. Не вярвам много на този мир, който Луелин е изтръгнал, но той послужи за освобождаването ми.
— Мислиш ли, че Луелин ще наруши мира?
— Войната е неизбежна. Когато Едуард стане крал, няма да бъде доволен, докато Уелс и Шотландия не минат под негово управление. Има амбиции, които не отговарят на годините му.
— Какво ще правиш сега?
— Ще се върна в Драймиър, предполагам. Исках да те видя, преди да тръгна. Ела с мене, Ванора. Бракът ти с Лъвското сърце не е истински. Ти беше сгодена за мене.
— Развалих годежа, ако си спомняш. Не си мъжът, за когото те мислех. Не ми хареса това, което искаше от мене. Нито пък ми харесва да бъда третирана като играчка.
Той стисна здраво китката й.
— Сега си играчка на англичанина. Как можеш да понасяш този срам?
Ванора си припомни възхитителното удоволствие, което Лъвското сърце й беше дал снощи, и не съжали нито за минута, че беше отхвърлила Дафид. Не се и срамуваше. Не беше искала да се омъжва за Лъвското сърце, но сърцето й сега го разпознаваше като единствения мъж за нея.
— Пусни ме — изсъска тя.
— Не, ти си моя. Крагдън е мой. Мислиш ли, че ми харесва да живея в Драймиър? Той е нищо в сравнение с Крагдън. Баща ти ми обеща земите ти и ръката ти. Когато Лъвското сърце си замине, ще си върна това, което е мое по право.
Той хвана и другата й китка и я притегли към себе си, твърдите му гърди се опряха в нейните. После устата му се залепи върху нейната, твърда, безмилостна, предизвикваща. Ванора овладя прилива на жлъчка, която се надигна в гърлото й, и освободи устата си.
— Аз съм омъжена. Нямаш право да ме целуваш.
— Какво, според тебе, ще направи Лъвското сърце, когато разбере идентичността на Белия рицар, когото така иска да открие? — подразни я той.
— Няма да посмееш!
— Така ли?
— Я виж ти, кой е това? — изрече един женски глас зад тях. — Съпругът ти знае ли какво става зад гърба му?
Дръпвайки се от Дафид, Ванора изгледа свирепо Алтея.
— Не знаеш какво говориш. Нищо не става зад гърба на Лъвското сърце. Дафид просто се сбогуваше с мене.
— Дафид — повтори Алтея. — Името е уелско, нали? Запознайте ни, лейди Ванора.
Въздъхвайки примирено, Ванора представи Алтея на Дафид.
— Какво те води в Крагдън, Алтея? — запита той.
— Дойдох с принц Едуард. Аз съм любовницата на Лъвското сърце.