— Сигурна ли си?
— Да.
— Какво казаха?
— Дафид заплаши да разгласи идентичността на Белия рицар и Ванора се ядоса.
— Какво друго?
— Това е всичко, което чух. Но целувката им говореше по-силно от думите. Беше страстна целувка, Лъвско сърце. Очевидно са били любовници и нямаха търпение да възобновят връзката си.
Лъвското сърце знаеше с положителност, че Дафид и Ванора никога не са били любовници, защото той беше взел девствеността й в сватбената им нощ. Очите му се присвиха. Може би Ванора е искала да станат любовници.
Той не беше престанала да подозира, че Ванора знае идентичността на Белия рицар. Дафид ли беше? Не, не му се струваше да е така. Рицарят нямаше нито набитата фигура на Дафид, нито беше на неговите години. Кой беше той? Лъвското сърце беше сигурен, че не е виждал рицаря в Крагдън. Щеше да го разпознае веднага, ако се покажеше. Не лицето му, а стойката и обноските. Колкото и странно да изглеждаше, този рицар му се струваше познат колкото собственото му тяло.
— Ще накажеш ли Ванора, Лъвско сърце? — запита Алтея. — Трябва да я набиеш, задето те предава. Аз никога не бих те предала.
— Стой настрана, Алтея. Аз ще се погрижа за съпругата си. Ако кажеш нещо за това, ще те изгоня от Крагдън.
Алтея се хвърли в ръцете му.
— Нищо няма да кажа. Не искам да се разделям с тебе, Лъвско сърце. Никога.
Хващайки го неподготвен, тя го бутна назад. Не беше очаквал да е толкова силна. Падна на леглото и тя се стовари отгоре му, вплитайки ръце и крака в неговите.
— Какво правиш, жено?
— Отпусни се, Лъвско сърце. Искам да се насладим на това, което някога имахме.
Ванора влезе в залата, търсейки с поглед Лъвското сърце. Знаеше, че Едуард се е върнал, и се питаше къде е изчезнал съпругът й. Не беше в дневната, очевидно не беше и в залата. Тя забеляза сър Джайлс и го повика с поглед.
— С какво мога да ви помогна, лейди Ванора?
— Виждали ли сте Лъвското сърце? Казаха ми, че се е върнал от лова.
Пристъпвайки от крак на крак, Джайлс отбягваше да погледне Ванора в очите.
— Не мога да кажа, милейди.
— Какво не можете да кажете? Лъвското сърце върна ли се или не?
— Върна се.
— Нещо не е наред ли, сър Джайлс? Има ли някаква причина да не искате да ми кажете къде е Лъвското сърце?
— Аз… аз…
Погледът му избягваше нейния.
Ванора почувства как започва да я боли глава. Поради някаква причина Джайлс не искаше да разкрие местонахождението на Лъвското сърце. Но това не и харесваше.
— Говорете, сър Джайлс. Кажете ми какво не искате да узная. Нещо случило ли се е със съпруга ми?
— Той е добре, милейди.
— Тогава ми кажете къде мога да го намеря.
— П-при Едуард — излъга Джайлс.
Като че ли за да опровергае думите му, Едуард влезе в залата.
— Виждали ли сте Лъвското сърце?
Джайлс и Ванора поклатиха отрицателно глава.
— Кажете му, че може да ме намери при воините ми, ако ме търси — каза Едуард и излезе.
— Къде е той? — изсъска Ванора. — Не ме лъжете, сър Джайлс.
Джайлс преглътна мъчително.
— Последно го видях да придружава Алтея към стаята й. Сигурен съм, че намеренията му са били почтени — бързо добави той.
— Имало ли е някога почтени мъжки намерения? — отвърна Ванора, бързайки към стаята на Алтея.
Ако Лъвското сърце спеше с любовницата си, тя имаше намерение да го накара ужасно много да съжалява.
Тя спря на най-горната площадка и долепи ухо до вратата. Дебелият дъб не й позволяваше да чуе какво става вътре. Стори й се, че дочува скърцането на въжетата на леглото, но не можеше да бъде сигурна. Поемайки си дъх, за да се успокои, тя вдигна резето и отвори вратата.
Погледът й беше привлечен към леглото, където един мъж и една жена се забавляваха с очевидно удоволствие. Тя се опита да задуши вика на обида, който се надигна в гърлото й, но не успя. Как можа да го направи? Само извратен или безчувствен мъж би могъл да се люби със съпругата си и после да търси любовницата си на следващия ден. Очевидно, Лъвското сърце беше и едното, и другото.
Викът на Ванора проехтя силно в тишината на стаята. Лъвското сърце успя да се освободи от прилепчивите ръце и крака на Алтея тъкмо навреме, за да види как Ванора бяга от отворената врата. Опита се да я последва, но Алтея се вкопчи във врата му и отказа да го пусне.
— Остави я, Лъвско сърце — замоли се тя. — Всички знаят, че си се оженил за нея заради земите й и защото свещеникът й те е накарал. Ако си можел да спиш с нея, без да се жениш, щеше да го направиш. Сега Крагдън е твой; вече няма нужда да се правиш, че си доволен от брака си.
— Грешиш, Алтея — изсъска Лъвското сърце, откъсвайки ръцете й от врата си, за да я отхвърли настрана. — Можех да я взема, без да се женя за нея, ако бях поискал да я насиля. Или можех да си намеря друга, която да удовлетвори страстта ми, но исках само Ванора. Исках я, Алтея. Много е просто — изрече той в прилив на прозрение.