— Да не би да казваш, че я обичаш? — ахна Алтея. — Не и ти, Лъвско сърце. Ти вземаш, но не обичаш. Беше готов да оставиш Ванора и да последваш Едуард, преди той да ти заповяда да останеш тук.
— Да — призна той. — Но това не означава, че нямаше да се върна по някое време.
Тази истина го сепна. Наистина щеше да се върне, защото между него и Ванора имаше връзка, която не се покоряваше на разстоянието и времето. Тръгна към вратата.
— Къде отиваш?
— Да намеря съпругата си.
— Дафид и съпругата ти се целуваха. Какво ще направиш? Ами Белият рицар?
Лъвското сърце не отговори, но умът му не престана да се занимава с това, докато излизаше бързешком от стаята. Алтея беше видяла Дафид и Ванора да се целуват и той искаше да узнае подробностите, преди да реши какво ще предприеме. Това беше неприемливо поведение и той нямаше да го допусне. Колкото до Белия рицар, щеше да накара Ванора да разкрие идентичността му и щеше да му изтръгне червата.
Лъвското сърце нахлу в дневната. Ванора не беше там. Той тръгна по коридора, отваряйки вратите, докато не я откри. Тя постилаше нови чаршафи на леглото в една празна стая.
Той спря на вратата.
— Какво правиш?
Сърдитият й поглед му каза, че това не е негова работа.
— Ванора…
— О, много добре. Отказвам да спя в едно легло с тебе. Ще се преместя от дневната, за да освободя стаята за любовницата ти.
— Това, което видя, не беше това, което си мислиш, че е.
— Очите ми не ме лъжат, милорд.
— Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат.
— Беше интимен с Алтея, нали?
— Не, не съм бил. — Очите му се присвиха. — Била си забелязана да се целуваш с Дафид параклиса.
— Виждам, че Алтея не си е губила времето и ти е казала веднага. Какво друго ти каза?
— Ще говорим за това по-късно. Защо си целувала Дафид? Съжаляваш ли, че си развалила годежа си с него?
— Алтея не ти ли каза, че не бях доброволна участничка в целувката? Дафид ме намери в параклиса, за да се сбогува. Целувката беше неочаквана и нежелана.
— Така ли? Много добре, знам, че привидното може да е измамно, дори ако ти не лъжеш. Да продължим ли по друга тема? Алтея ви е чула да обсъждате Белия рицар. Каза, че си говорила така, като че ли знаеш кой е. Кой е той, Ванора?
Тя пребледня.
— Не знам. Остави го, Лъвско сърце. Нашите две страни са в мир и вече няма причина да го търсиш.
— Как да забравя някого, който ме направи на глупак? Не, ще го търся, докато не го намеря. Аз съм ти съпруг; дължиш ми лоялност. Дай ми името на този негодник и ще ти простя, че си целувала Дафид.
— Ще ми простиш? Как смееш! Дафид ме целуна насила, но ти доброволно отиде в леглото на Алтея. Би трябвало да искаш аз да ти простя.
— Не съм направил нищо, заради което да искам прошка, докато ти, от друга страна, имаш много тайни. — Той я изгледа остро. — Ще спиш в леглото ми, докато не реша друго, ясно ли е?
— Нямам ли думата по въпроса? — изсъска тя в отговор.
— Абсолютно никак. Виж какво ще ти кажа. Приемам, че Дафид те е целунал насила, но няма да търпя потайността ти по отношение на Белия рицар. Когато го намеря, аз ще го намеря, той няма да се спаси от гнева ми.
Той се обърна рязко и излетя от стаята.
Ванора се разкъсваше. Дали не си беше извадила прибързани заключения за връзката на Лъвското сърце с Алтея? Не, очите й не я бяха излъгали и Джайлс беше казал, че Лъвското сърце е тръгнал доброволно с Алтея. Дали тази жена не беше направила така, че да изглежда, че двамата с Лъвското сърце пак са станали любовници?
Тази мисъл породи друга, още по-объркваща. Какво щеше да прави тя с Белия рицар? Разобличаването му заплашваше спокойствието на ума й, както и връзката й с Лъвското сърце. Колкото повече време останеше той в Крагдън, толкова по-голяма ставаше опасността. Бъдещето й се очертаваше като извънредно несигурно. Ако Лъвското сърце откриеше, че тя е един и същи човек с рицаря, на когото се беше заклел да отмъсти, животът й беше изложен на върховна опасност.
Глава 13
Същата вечер пристигна съобщение за Едуард. Изтощен от няколкодневната бърза езда, пратеникът подаде на принца навития пергамент с кралския печат и веднага отиде да потърси храна и легло. Едуард разви пергамента, прегледа съдържанието му и изруга под нос.
— Лоши новини ли? — запита Лъвското сърце.
— Да. Кралят има нужда от мене. Гражданската война започна. Симон дьо Монфор е обявил намерението си да тръгне срещу Уестминстър, ако татко не подпише Оксфордските споразумения. Трябва веднага да се върна в Англия. — Той стана. — Извини ме, трябва да осведомя войската си за промяната в плановете. Надявах се да поостана в Крагдън някой и друг ден, но вече не е възможно.