Ванора ахна.
— Колко пъти са те ранявали?
Веждите му се вдигнаха.
— Прекалено много, за да ги пресмятам. Воините получават рани в битката, това е неизбежно. Белезите вече са избледнели.
Той свали наметалото и туниката си, изля вода в легена и започна да се мие. Ванора го изгледа за един дълъг момент, после изрече:
— Виждам белег на лявата ти ръка.
— От удар с меч. Оставих щита си да падне ниско.
Тя се приближи към него и проследи раната с върха на пръста си. Лъвското сърце замря и след миг изстена:
— Дръж се прилично, съпруго, да не се намериш по гръб.
Ръката на Ванора застина на място. Кожата му беше гореща. Тя искаше да погали обраслата с косъмчета повърхност, да почувства мускулите му да се стягат и да играят под нейния допир, да намери белезите му и да положи устни върху тях.
Искаше той да се люби с нея. Лъвското сърце покри ръката й със своята.
— Макар да съм прегладнял, ще бъда щастлив да те задоволя, защото и аз искам да се любим.
Изчервявайки се, тя се дръпна от него.
— Не, нахрани се; другото може да почака.
Лъвското сърце влезе в хола и седна до Ванора. Алън веднага наля бира в чашата му. Усещайки погледа на Лъвското сърце върху себе си, Ванора погледна към него, изчервявайки се, когато видя как очите му потъмняват от желание и че жаждата му за нея още бушува. Погледите им се срещнаха и останаха вплетени, поканата в очите му беше крещящо чувствена. Сърцето й се разтуптя, горещина плъпна във вените й. Никога не беше се чувствала така поглъщана от нечий поглед. Тогава Алтея влезе в залата и се настани до Лъвското сърце, прогонвайки напрежението между тях.
Храната беше донесена и разпределена на масата. Ванора се правеше, че яде от подноса, който споделяха с Лъвското сърце, но присъствието на Алтея убиваше апетита й. Да споделя храна и покрив с любовницата на съпруга си беше недопустимо. Тя беше съпруга на Лъвското сърце и не би трябвало да се състезава за неговото внимание.
— Кога ще пратиш Алтея в Англия? — избъбри тя. — Не й е мястото тук.
Алтея чу и изфуча сърдито.
— Не е твоя работа да решаваш, Ванора. Лорд Лъвско сърце ще реши, а той, както изглежда, не бърза да се раздели с мене.
— Най добре за всички е да си тръгнеш колкото може по-скоро — каза Лъвското сърце. — Ще се върнеш в селото си с добра зестра, за да имаш голям избор от съпрузи.
— Ще имам ли граф? — запита Алтея предизвикателно.
— Ти си знаеш. Сигурен съм, че ще избираш благоразумно, но не очаквай да получиш титла.
— Сър Джайлс ще се ожени за мене — каза тя, изпращайки триумфална усмивка към Ванора. — Той е влюбен в мене.
— Съжалявам го — измърмори Ванора под нос.
— Не мога да кажа на сър Джайлс за коя да се жени — отвърна Лъвското сърце.
— Ако се омъжа за сър Джайлс, мога да остана в Крагдън — предположи Алтея.
— Защо ще искаш да оставаш? Нали каза, че в Крагдън ти е скучно.
— Може би ще бъда щастлива с Джайлс.
— Няма да го допусна — каза Ванора.
— Ще поговоря с Джайлс — намеси се Лъвското сърце. — Не мога да му кажа „не“, ако иска да се ожени за Алтея.
Ванора го изгледа унищожително.
— Не мога да повярвам, че мислиш да оставиш Алтея в Крагдън. И двамата знаем какво е намислила. Защо да я натрапваш на горкия сър Джайлс? — Очите й се присвиха. — Освен ако, разбира се, не възнамеряваш да я пазиш за себе си, уж омъжена за твоя приятел.
Лъвското сърце въздъхна.
— Вадиш си прибързани заключения, жено. Не знам дали Джайлс ще иска да се жени за Алтея. Ще говоря с него веднага щом се върне от обиколката с патрула.
Ванора кипеше в безсилен гняв. Маневрите на Алтея щяха да бъдат само в нейна собствена полза. Ставайки рязко, тя се извини и излезе от залата. Алтея я последва скоро след това.
Лъвското сърце остана на мястото си, очаквайки Джайлс. Когато рицарят се появи, той му махна. Джайлс седна до него и си сипа храна.
Лъвското сърце отпиваше от бирата си, докато Джайлс се хранеше. Като че ли осъзнавайки замисленото настроение на приятеля си, рицарят остави ножа, с който режеше храната, и запита:
— За какво мислиш, Лъвско сърце? Мога винаги да кажа кога нещо те тревожи.
— Наистина си мисля за нещо, Джайлс, и то те засяга.
Джайлс отпи голяма глътка бира и остави чашата на масата.
— Цял съм слух.
— Алтея мисли, че си влюбен в нея.
Джайлс се засмя.
— Да, до известна степен е така. Искам да спя с нея. Имаш ли някакви възражения?
— Не, ни най-малко, но тя има предвид нещо по-трайно.
Джайлс се задави със сиренето, което дъвчеше.