Лъвското сърце чу предупреждението на часовите, преди ездачите да стигнат до външната подвижна решетка, и побърза да ги пресрещне; страхът му нарасна, когато видя Ванора обкръжена от бившите защитници на Крагдън. Какво искаха? За заложница ли я бяха взели? Трябваше да помисли по-добре и да не я оставя да отиде в селото без охрана. Ако са я наранили…
Сър Брандън го застигна.
— Стрелците са разположени на крепостните стени и чакат заповедите ви.
— Не искам Ванора да бъде наранена. Стрелците да не правят нищо, докато не чуя исканията на сър Рен.
Ванора се приближи към подвижната решетка сама. Лъвското сърце я пресрещна.
— Вдигни решетката — каза тя.
— Ранена ли си? — запита Лъвското сърце, взирайки се към нея през железните пръти.
Тя го изгледа стреснато.
— Защо моите хора ще ме наранят? Не, Лъвско сърце. Сър Рен ме намери в селото, за да ме предупреди за Дафид. Дафид събира остатъците от армията на Луелин и възнамерява да атакува замъка.
— Пак ме излъга — нападна я Лъвското сърце. — Отишла си в селото, за да се срещнеш със сър Рен. Какво правят те тук? Моите стрелци са по местата си и чакат да им дам знак.
— Не, не съм те излъгала! Не знаех, че е в селото. Той и бившите защитници на Крагдън идват с мир. Искат да ти се закълнат във вярност. Искат да защитят Крагдън от нападението на Дафид.
На Лъвското сърце му беше трудно да повярва.
— Още нося белега от стрелата на сър Рен.
— Ако не те беше ранил, ти щеше да ме убиеш. Това ли искаш?
— Иска ми се пътищата ни да не се бяха пресичали — процеди през зъби Лъвското сърце.
Честно казано, щеше да бъде съкрушен, ако беше убил Ванора; трябваше да благодари на сър Рен, задето беше предотвратил подобна катастрофа.
— Откъде да знам, че няма да ме убият, докато спя?
— Те са рицари. Думата им е тяхната чест. Щом ти се закълнат във вярност, никога няма да те предадат.
Той погледна към застаналите в очакване мъже.
— Много добре, ще говоря с тях. Вдигнете решетката — извика той към стражите.
С меч в ръка Лъвското сърце се отмести от пътеката, за да пропусне войниците, които влязоха през подвижната решетка. Когато всички се озоваха в предния двор, той изрева:
— Стойте! Слизайте.
Рицарите и оръженосците им слязоха от конете и застанаха с лице към него. Той спря пред всеки от тях, преценявайки надеждността им, като се взираше в очите им. След дълга инспекция запита:
— Приемате ли ме за ваш феодал? Заклевате ли се във вярност към мене?
— И към вашата съпруга — добави сър Рен.
Като един всички рицари и оръженосците им коленичиха пред Лъвското сърце и се заклеха във вярност.
— Ще бъдете под надзор, докато не се докажете — изрече Лъвското сърце. — Всяка подозрителна дейност ще ми бъде докладвана незабавно. Сър Брандън е новият капитан на стражата, сър Рен. Склонен ли сте да служите под негова команда?
— Да. Кълна се да служа на вас и на съпругата ви така лоялно, както служих на предишния господар на Крагдън.
— Така да бъде — каза Лъвското сърце. — Сър Брандън! — Рицарят пристъпи напред. — Погрижете се за разквартируването на хората и им дайте задачи.
— Няма да съжалявате за това, милорд — закле се сър Рен.
Ванора обърна коня си към кулата.
— Чакай — заповяда Лъвското сърце.
Тя рязко дръпна юздите.
— Какво има пък сега? Уморена съм. Смъртта на Брета ме натъжи. Семейството й е съкрушено. Остави три малки деца и скърбящ съпруг.
Изражението на Лъвското сърце се смекчи.
— Ще видя какво мога да направя, за да облекча съдбата им.
— Вече предложих на Горди да вземе кон, за да доведе овдовялата си сестра да се грижи за останалите без майка дечица. Приятелки предложиха да се грижат за децата в негово отсъствие.
Макар и нежелаещ да я пусне, Лъвското сърце се отмести.
— Върви, но чуй какво ти казвам, съпруго. Позволих на твоите рицари да се върнат, макар че не исках. Недей да заговорничиш с тях срещу Едуард или срещу мене. Крагдън е мой, а аз държа на това, което е мое.
— Така ли? Държиш на това, което е твое? Не мисля така.
Предизвикателството й отекваше в главата му дълго след като тя се отдалечи в галоп. Какво искаше да каже? Беше му необходима цялата сила на волята, за да стои далече от нея през изминалите две седмици. Макар че Алтея се беше опитвала да съживи страстта, която той някога беше изпитвал към нея, не успя да го привлече. Желаеше Ванора, но не можеше да си позволи да й вярва… да я обича.