Погледът на Питър беше див, той целият беше раздърпан, гърдите му се вдигаха и спускаха тежко поради положените усилия и още неназования страх. Туниката му беше съдрана, кръв се стичаше по ръката му.
— Говори, момче — каза Лъвското сърце. — Къде са сър Джайлс и невестата му?
Гласът му беше напрегнат като струна и Ванора се приближи, предлагайки му успокоението на своето присъствие.
— Бяхме по-малко — изрече Питър, поемайки си дъх едва-едва. — Защитавахме се, но поражението беше неизбежно.
Хващайки туниката му, Лъвското сърце го дръпна към себе си така, че се озоваха нос до нос.
— Какво стана?
— Беше Дафид Девърел. Той държи сър Джайлс и съпругата му като заложници.
— Пусни го, Лъвско сърце — намеси се Ванора. — Момчето е ранено и има нужда от грижи.
Той пусна туниката на Питър; момъкът едва не падна на колене, но успя да се задържи.
— Доведете Меър — заповяда Лъвското сърце.
Един войник тръгна да търси камериерката.
— Помощта идва, момче. Междувременно, разкажи ми всичко. Как избяга?
— Не съм избягал. Дафид ме пусна, за да ви донеса вестта.
Устните на Лъвското сърце се изпънаха в права линия.
— Продължавай.
Погледът на Питър се спря за миг върху Ванора, после отново се насочи към Лъвското сърце.
— Дафид каза, че няма да направи нищо на сър Джайлс и неговата дама, ако пратите лейди Ванора при него.
Изражението на Лъвското сърце стана мрачно.
— Какво друго?
— Имате една седмица, за да изпълните искането му. Ако вашата дама не отиде там в уреченото време, той — и момчето преглътна конвулсивно — ще убие сър Джайлс и невестата му.
— Ще отида при него — изрече твърдо Ванора.
— Не! — изрева Лъвското сърце. — Няма да отидеш!
— Трябва да отида, ако искаме да спасим сър Джайлс и невестата му. Дафид ще ме послуша. Може би ще мога да му втълпя малко здрав разум.
— Ще измисля нещо, което да не включва тебе — каза Лъвското сърце. — Защитена ли е кулата на Дафид?
— Няма да е трудно да се мине над стените, но се страхувам, че армията му ще надвие твоята, дори да влезеш в кулата. Освен това, Дафид ще убие сър Джайлс и Диърдри още преди да успееш да стигнеш до тях.
— Знам какво си мислиш, Ванора, и няма да го позволя. Стой при младия Питър, докато не дойде Меър.
Обръщайки се, Лъвското сърце се отдалечи, като даде знак на сър Брандън и сър Рен да го последват.
Меър пристигна след няколко минути със сандъчето, пълно с билки, мехлеми и превръзки. Зацъка с език, като видя раната на Питър, и го отведе в кухнята, за да потърси гореща вода. Ванора побърза към дневната, където можеше да мисли, без да бъде смущавана.
Знаеше, че каквото и да предприеме Лъвското сърце, за да спаси сър Джайлс и съпругата му, няма да успее. Дори да успееше да си пробие път през сили, които надвишаваха неговите два… не, три пъти, което не изглеждаше никак вероятно, нямаше да намери сър Джайлс и Диърдри живи. Дафид щеше да ги убие като възмездие.
Ванора отчаяно търсеше отговор. Знаеше, че не може да позволи на Дафид да убие двама невинни. А мисълта Лъвското сърце да умре беше прекалено болезнена. Не, от нея зависеше да намери начин да избави сър Джайлс и невестата му… и Лъвското сърце. Но да направи това означаваше да наруши думата си. Беше обещала на Лъвското сърце, че никога повече няма да надене броня, но отчаяните времена изискваха отчаяни мерки.
Лъвското сърце беше разсеян, когато двамата се оттеглиха в дневната по-късно същата вечер. Докато той се разхождаше из стаята, тя усещаше тревогата му, както би усещала своята. Не каза нищо, чакайки го да проговори, а погледът й бродеше по едрото му, силно тяло, по мускулестата бойна машина, която можеше да дава удоволствие, но и наказание.
Накрая той се спря пред нея, стиснал здраво юмруци, сребристите му очи блестяха решително.
— Познаваш Дафид по-добре от мене. Мислиш ли, че ще ги убие?
— Искаше ми се да можех да ти дам гаранции, но не мога. Това, което знам за Дафид, не ми харесва.
— Бил ти е годеник — нападна я Лъвското сърце.
— Беше изборът на баща ми. Аз нямах нищо против устната договорка за годеж, защото мислех, че от него ще излезе добър съпруг.
Той я изгледа остро.
— Още ли мислиш така?
— Не. Дафид не е мъжът, за когото го мислех. Има нещо грозно у него, което ме отвращава.
— Точно от това се страхувах. Мъж като него няма да се поколебае да убие, ако му се попречи по някакъв начин. Той е обезумял от ревност. Аз имам онова, което той иска.