— Иска Крагдън.
— Той иска тебе, но докато дишам, няма да те има.
— Дафид ще убива, ако бъде принуден — каза тихо Ванора. — Нека да отида при него, Лъвско сърце. Склонна съм да се сменя със сър Джайлс и съпругата му. Умът ми сече. Щом бъдат свободни, знам, че ще изнамеря начин да се върна в Крагдън.
— Да не си полудяла? Ти си жена. Аз съм напълно способен да спася васалите си. Ако няма друг начин, ще щурмувам замъка.
— Точно това иска Дафид, Лъвско сърце. Не можеш да спечелиш. Силите му превъзхождат числено твоите. Неговите хора са лошо подготвени, но превъзходството в броя е в тяхна полза. Щом Дафид те подмами в Драймиър, малката ти армия ще бъде разбита и той ще може да предяви претенциите си към Крагдън.
— И към тебе — добави Лъвското сърце.
Игнорирайки последната му забележка, Ванора се опита за последен път да убеди Лъвското сърце в логичността на своя план.
— Това е самоубийство, Лъвско сърце, и няма да спаси сър Джайлс и Диърдри.
— Поне ще умрем с чест, Ванора. — Той протегна ръка. — Ела в леглото.
Осъзнавайки, че няма нищо, което да може да убеди Лъвското сърце да промени намеренията си, Ванора положи ръка в неговата и му позволи да я съблече. Той се люби с нея грубо, трескаво, съвкуплението им я изведе извън нея, отнесе я отвъд обикновената наслада. Тя знаеше, че неговият плам се дължи отчасти на бойното настроение, но нейният беше подклаждан от любовта, която тя му отдаваше.
Когато всичко свърши, те се отпуснаха да си починат, а после той отново я люби, този път със сладка отпуснатост и нежност. По-късно, след като Лъвското сърце заспа, Ванора проля сълзи на разкаяние заради онова, което трябваше да направи, за да спаси живота на онези, които й бяха скъпи.
Леко докосна корема си, където имаше основание да вярва, че расте детето на Лъвското сърце. Беше радостна, че още не му го беше казала.
Тръпка на страх за този крехък живот вътре в нея се плъзна по гръбнака й, но тя бързо я прогони. Дълбоко в себе си знаеше, че тя и детето й ще се върнат живи и здрави при Лъвското сърце.
На следващата сутрин Лъвското сърце се срещна с началниците на своите рицари, за да формулира план за действие. Не можеше и дума да става да търсят помощ от съседните земевладелци. Англичаните бяха натрапници в Уелс и нямаше да получат никаква помощ. Даваха се всякакви предложения, но Лъвското сърце знаеше, че нищо не може да промени факта, че липсата на хора вероятно ще е съдбоносна за начинанието им. Всички обаче бяха съгласни, че трябва да се направи опит да бъдат спасени сър Джайлс и съпругата му.
— Сър Рен, вие познавате Драймиър най-добре. Има ли начин да се влезе в замъка, без да се щурмува подвижната решетка или да се катерим през стените?
Присвил устни в размисъл, сър Рен поклати отрицателно глава.
— Не, милорд. Драймиър е стара крепост и е в лошо състояние. Не знам за никакви тайни входове или задни врати. Добре известен факт е, че всички замъци имат тайни тунели и изходи. Само така би могло да се внасят продукти по време на обсада и куриери да излизат, без да бъдат видени, но аз не съм посветен в тайните на Драймиър.
— Можете ли да ми дадете приблизителна оценка на броя хора, които има Дафид под своя команда?
— Над сто, лорд Лъвско сърце. Не всеки може да има лък или меч, но тоягите и бухалките могат да бъдат смъртоносно оръжие, размахвани от мъже, които ненавиждат англичаните.
— Защо да не опитаме нощно нападение? — предложи сър Брандън. — Можем да се изкатерим по стените, да обезвредим стражите и да си пробием път към кулата.
— И аз смятах същото — изрече замислено Лъвското сърце. — Имаме по-малко от седмица, за да планираме обсадата. Една облачна, безлунна нощ би била най-добра. Сър Брандън, подгответе хората. Искам да бъдат готови да тръгнат веднага. Помолете се за поне една облачна нощ през седмицата, която Дафид ни е отпуснал.
Същата вечер, в уединението на дневната, Лъвското сърце сподели плановете си с Ванора.
— Ще ти трябват всичките ти воини, за да щурмуваш кулата на Дафид, а това ще остави Крагдън без защитници — предупреди го Ванора.
Лъвското сърце вдигна рамене.
— Неизбежно е. Разчитам изненадващата ни атака да обърка силите му. Ако всичко тръгне по план, уелсците, които пазят подвижната решетка, ще бъдат заменени с мои хора и по такъв начин няма да позволим на никого да напусне Драймиър, за да нападне Крагдън.
Ванора се страхуваше, че планът на Лъвското сърце ще се провали и той ще умре заедно със сър Джайлс, Диърдри и останалите защитници на Крагдън. Ако Лъвското сърце умреше, тя щеше да остане на произвола на Дафид. Не, не можеше да позволи това да се случи… това нямаше да се случи. Знаеше какво трябва да направи, за да предотврати ненужни убийства, и беше склонна да поеме риска.