В очите му заблестя опасен пламък, а зъбите му се оголиха в грозна гримаса.
— Напротив, лейди, искахте точно това. — Пръстите му проникнаха още по-дълбоко в нея. Самият той беше толкова болезнено възбуден, че се побоя да не изхвърли семето си в горещата вана.
Сякаш хиляди иглички преминаха през тялото на Ариана. Гърбът й се изви, а сребристорусите й къдрици се разпиляха по ръба на ваната. Тя прошепна името му, обгърната от топли, шеметни вълни. Когато Лайън отдръпна ръцете и устните си от нея, Ариана затвори очи. Щом го погледна отново, в погледа й кипеше безумен гняв.
— Копеле!
— Винаги съм бил такъв, милейди!
Той се надигна от ваната и й обърна гръб, но не преди Ариана да види набъбналия му член. Сърцето й се сви от болка. Нима съпругът й смяташе да излее своята похот върху някоя девойка в крепостта? Или щеше да отиде в селото да търси удоволствия?
Лайън изтърпя стоически болката, причинена от ерекцията, но болката в сърцето му беше по-страшна. Ариана вече имаше основателна причина да го мрази. Той искаше да я накаже, задето го доведе дотам да се нуждае от нея толкова отчаяно, че да предаде своя крал. Може би наказанието му беше прекалено жестоко за нея, но в сравнение с неговата болка беше нищо. Да, той беше копеле във всяко едно отношение. Човек, който няма чест, не заслужава любов и не може да обича.
Лайън се обличаше припряно, когато почувства погледа на Ариана върху ръцете си и сърцето му се преобърна.
— Няма да ви притеснявам повече, милейди.
Ариана се гърчеше в агония. Той стоеше в сумрака на стаята — висок, силен и невероятно красив. Беше я наранил и унижил, но ако легнеше с друга жена, тя щеше да умре. Лайън можеше да отрича колкото поиска, но Ариана знаеше, че той не е безразличен към нея. Ако не беше така, щеше да позволи Едрик да се ожени за нея и да запази честта си. Защо ще рискува да си навлече гнева на Уилям, ако не изпитваше нищо към нея?
— А кого ще притеснявате, милорд — някоя благоразположена млада слугиня?
Той се извъртя и впери поглед в нея.
— Има ли значение за теб? Нима не съм само едно норманско копеле?
— Да, така е. И винаги съм го знаела. Може би си забравил, че дадохме обет пред свещеник да се откажем от всички останали. Смятам да те накарам да спазваш своя обет, Лайън от Крагмер.
— И какво? — отвърна Лайън с непроницаемо изражение. — Искаш от мен да живея като монах? — Ако трябваше да бъде откровен, той изобщо не можеше и да погледне друга. Но щеше да е пълен глупак, ако й признаеше чувствата си, особено сега, когато помежду им стоеше неговата гордост.
— Не е необходимо да живееш като монах — отвърна Ариана и го изгледа продължително изпод спуснатите си ресници. — Аз съм твоя съпруга.
— Моя съпруга! — извика Лайън. — Как бих могъл да забравя! Та нали затова загубих честта си. Ти ме омагьоса, Ариана. Превзе ума и тялото ми. Искам да забравя това, което стори с мен и това, което направих заради теб.
Горчивината в гласа му я остави безмълвна. Думите му съвсем не бяха признание в любов. Можеше да предполага, че Лайън мрази всичко, свързано с нея. Тя му напомняше, че безвъзвратно бе загубил благоразположението на Уилям. И все пак, той й признаваше, че не е безразличен към нея, а това поне беше нещо. При Лайън нищо никога не беше просто — мъжът, за когото я бяха омъжили против волята й, и който бе обикнала от все сърце.
Ариана се потопи в обичания ритъм на живота в Крагмер. Трябваше да се приготвят свещи, да се опуши и осоли месо, да се консервират последните летни плодове и зеленчуци. Освен това, Ариана предприе и цялостно почистване на замъка, като затрупа себе си и прислугата с доста работа.
Докато в замъка кипеше трескава дейност, Лайън се опитваше да прекарва повече време навън със своите рицари, да участва в забавленията им и да ходи на лов. Не изпускаше състезанията по стрелба с лък, а също и посещенията в селото. Често придружаваше съдебния пристав при неговите обиколки за събиране на данъци и дори се включваше в преговорите, ако се наложи. На вечеря сядаше на обичайното си място до Ариана, ядеше тихо, пиеше прекалено много. Поглъщаше я с поглед, но почти не й говореше. Ариана нямаше представа къде прекарва нощите си, защото той нито веднъж не потърси общото им брачно ложе.
Две седмици след завръщането им в Крагмер Ариана разбра, че носи в утробата си дете от Лайън. Като се събуди една сутрин, тя започна да повръща мъчително. Това не беше достатъчно доказателство, но скоро Надая потвърди съмненията й. Ариана виждаше старицата за първи път след завръщането си от Шотландия. След мъчителните спазми Ариана вдигна глава и видя Надая да стои до нея с чаша студена вода и кърпичка за лицето. Старицата й подаде водата и кърпата и Ариана ги пое с благодарност. Мистериозната поява на вещицата отдавна вече не я учудваше.