— Дано да сте права, милейди, и въпреки че Белтан не е съвсем сигурен, аз мисля, че лорд Лайън ще се съгласи. Може и да реши, че Белтан е прекалено добра партия за мен. Но аз го обичам, милейди. Умолявам ви, поговорете с лорд Лайън, да не отказва на молбата на Белтан.
— Съмнявам се, че думите ми ще имат тежест пред моя съпруг — отвърна Ариана тъжно и прокара ръка по празната половина на леглото.
— Моля ви, милейди — настоя момичето. — Сигурна съм, че ще ви послуша. Белтан смята, че лорд Лайън е безумно влюбен във вас.
Ариана се сепна и погледна Терса недоверчиво. Лайън безумно влюбен в нея? Нима Белтан бе останал с такова впечатление? По-скоро й се струваше, че Лайън не може дори да понася присъствието й.
— Ще направя каквото мога — каза тя най-после, защото не искаше да разочарова девойката, която й служеше толкова предано.
— Благодаря ви, милейди. Да ви помогна ли да се облечете?
— Не, възнамерявам да остана в леглото още малко.
Терса се опита да не издаде учудването си. Ариана съвсем не беше от хората, които обичат да се излежават до късно в леглото. Имаше толкова много за вършене в замъка, че обикновено господарката й от ранни зори се залавяше неуморно за работа. Девойката излезе от стаята умислена.
Лайън стана бавно от импровизираното си легло до огнището и седна до масата. Съвсем скоро се появи прислужница с кана бира в ръка.
— Добро утро, милорд.
— Добро утро — промърмори Лайън безразлично и се зачуди какво му е доброто. Нищо не се беше променило. Всяка сутрин той се излежаваше в леглото си, колкото се може повече. Копнееше да зърне жена си и да срещне с погледа си прекрасните й зелени очи. А всяка вечер с мъка се удържаше да не нахлуе в спалнята й и да я люби до полуда. Той презираше постъпката си и се отвращаваше от себе си все повече и повече. Все по-трудно му ставаше да стои далеч от жената, която го беше пленила и беше причина той да загуби доверието на своя крал. И въпреки всичко, той страстно желаеше нейното тяло, душа и любов.
Лайън отпи глътка бира и остави каната обратно на масата. Прислужницата веднага я допълни. Скоро донесе и подноса със закуската. Той бутна настрана чинията със студено месо и сирене, без дори да погледне нея. Явно не беше преценил добре разстоянието, защото чинията се строполи с трясък на пода.
Къде ли е тя, трескаво мислеше Лайън. До това време на деня той обикновено успяваше да види Ариана, която задължително минаваше през залата, за да отиде на църква или улисана в домакинските си задължения. С периферния си поглед той долови движение по стълбите. Обърна се рязко и видя Терса да влиза. Изчака още малко и след като Ариана не се появи, той махна на Терса да се приближи.
— Какво ще желаете, милорд? — попита Терса срамежливо, развълнувана от мисълта, че може би Белтан вече е говорил с господаря си.
Лайън сложи край на мечтите й с грубия си тон:
— Къде е господарката ти?
— Все още е в леглото, милорд.
— В леглото? Да не би да е болна? — В гласа му се долавяше загриженост. Знаеше, че Ариана не е човек, който ще се излежава без причина при толкова работа наоколо.
Терса обмисли отговора си. Тя не беше сигурна дали Ариана е болна, но ако беше, съпругът й имаше право да знае. Всички в замъка бяха разбрали, че между тях нещо не е наред. Те дори спяха отделно. Ако не кажеше на лорд Лайън за неразположението на своята господарка, той можеше да й се ядоса. Тя сведе очи пред вторачения му поглед.
— Попитах те нещо, Терса. Болна ли е господарката ти?
— Не знам. Може и да е болна, но не пожела да сподели с мен нищо.
Лайън видимо се успокои, но изразът в очите на Терса все още го безпокоеше.
— Кажи ми истината Терса.
— Господарката ми се стори прекалено бледа тази сутрин — сподели момичето. — Каза ми, че има обикновено стомашно неразположение. Има ли още нещо, милорд?
— Не, връщай се към задълженията си.
Терса побърза да излезе, оставяйки Лайън да размишлява над думите й. Ако Ариана беше болна, той трябваше да знае. Реши да изчака до вечерта и ако Ариана му се стори зле, да повика някой лечител.
Ариана си възвърна обичайното настроение и апетита чак към обяд. Тя обядва с удоволствие, като през цялото време се чудеше къде е Лайън и дали изобщо се храни редовно. Но когато денят започна да избледнява, тя отново почувства странна слабост. Привечер отново усети колики в стомаха и се притесни да не й прилошее на масата пред Лайън и рицарите му. Скоро след това тя влезе в залата, чувстваше се значително по-добре и нямаше търпение да вечеря. Не беше забравила обещанието, което даде на Терса, и възнамеряваше да говори с Лайън за желанието на сър Белтан да се ожени за девойката.