Мрачното настроение на Лайън не се беше променило през деня, даже се бе влошило. Той не можа да се успокои, докато не видя с очите си Ариана. Когато тя влезе в залата, се почувства облекчен, сякаш огромна тежест се смъкна от плещите му. Тя изглеждаше прекрасна, както винаги. Беше толкова красива, че Лайън едва успя да откъсне погледа си от нея.
Беше облечена с бледорозова туника, украсена със скъпоценни камъни. Сребристата й коса беше прибрана на кок, прихванат със златна мрежичка. Главата й беше покрита с бледорозов воал. Когато се запъти към мястото си до него, той се поклони вежливо и умишлено отмести погледа си от нея, за да не се смути още повече. Когато обаче Ариана се отпусна на стола до него, Лайън забеляза неестествената й бледност.
Известно време се хранеха без да разговарят, споделяйки общи блюда, както беше прието. След като тя приключи с вечерята, той се обърна към нея и потърси погледа й.
— Надявам се, че се чувствате добре, милейди — загрижено попита той.
— Нима за вас това има някакво значение, милорд?
— Само чудовище би могло да не се интересува от здравето на жена си. Просто съм загрижен.
— Добре съм, както виждате — отвърна Ариана.
— Да, така изглежда. Радвам се да го чуя.
— Сър Белтан говори ли с вас за Терса? — попита тя, опитвайки се да смени темата на разговора. Едва ли щеше да има друг шанс да го попита.
— Да, днес.
— Какво му отговорихте?
— Още нищо. Обмислям неговото желание. Сър Белтан е от благородно потекло, а Терса е дъщеря на обикновен земевладелец.
— Мисля, че е добре да го обсъдим, преди да дадете окончателен отговор — настоя Ариана. — Обещах на Терса да се застъпя за нея.
Лайън я прониза с проницателния си поглед.
— Добре, ще имам предвид вашето мнение. — А после, с присъщата си невъзмутимост, Лайън отново се зае с вечерята си.
Ариана пламна от гняв и стана рязко от масата.
— Явно съм твърде изморена. Лека нощ, милорд.
Лайън не искаше да бъде груб с Ариана. Освен това, нямаше нищо против намеренията на Белтан и Терса. Той вече бе решил да даде благословията си за техния брак. Причината да изглежда толкова навъсен беше лошото му настроение, което не го напусна през целия ден. Сега съжаляваше, че не сподели решението си за Белтан и Терса с Ариана. Реши, че след като се подкрепи с чудното вино на крагмерските винари, ще отиде при нея и ще й разкрие намеренията си. Измина цял час, преди Лайън да стане, олюлявайки се, от мястото си, и да се отправи към покоите на Ариана.
След като напусна залата и влезе в спалнята си, Ариана се съблече и остана по долната си снежнобяла туника. Седна до запаления огън в камината и зачака Терса. Нямаше и най-малка представа какво да отговори на девойката за решението на Лайън, защото той така и не разкри пред нея как възнамерява да постъпи. Затова пък ясно бе показал, че не желае да обсъждат тази тема. Ариана беше приятно изненадана от загрижеността му за нейното здраве, но след като му каза, че е добре, той отново бе престанал да я забелязва. Една част от нея се питаше как ли ще реагира Лайън, когато узнае, че ще става баща. Имайки предвид мрачното му настроение напоследък, Ариана предположи, че той няма да обърне особено внимание на вестта. Освен това тя знаеше, че съпругът й не желае да има деца от тази, която обвиняваше за изгубената си чест.
Едва доловимо потропване на вратата прекъсна размишленията на Ариана. Съвсем сигурно, че това е Терса, тя не се обърна, а вяло махна с ръка на прислужницата си да влиза.
— Съжалявам, Терса, но не успях да разбера нищо от лорд Лайън, а още по-малко да повлияя върху решението му. Той изобщо не се интересува от моето мнение.
— Грешите, милейди.
Ариана се сепна и рязко се обърна. Изненада се да види Лайън, застанал плътно зад нея. Стоеше толкова близо до нея, че беше достатъчно да се протегне, за да го докосне.
— Лайън, аз… Помислих си, че е Терса.
— Срещнах Терса в салона, преди да се кача. Предполагам ще се зарадваш да узнаеш, че току-що й дадох благословията си да се омъжи за сър Белтан. Тя веднага се запъти да му съобщи за моето решение. Позволих си волността да й кажа, че тази вечер няма да имаш нужда от услугите й.
— Благодаря ти, че ми каза — отвърна признателно Ариана. — Сигурна съм, че ще бъдат много щастливи заедно.
Погледът му се плъзна жадно по тялото й. Очите му я поглъщаха. От светлината на пламъците туниката й изглеждаше почти прозрачна и разкриваше всяка извивка от тялото й. Можеше ясно да види гърдите й, дръзко набъбналите й зърна, примамливата вдлъбнатинка на пъпа й. Погледът му се спусна надолу, към засенченото кътче между краката й. Устата му пресъхна и Лайън с усилие преглътна стона, надигнал се в гърдите му. Усети силна болка в слабините, причинена от нарастващата възбуда.