— Лайън… — прошепна тя, а името му се изтръгна от устните й като отчаян вопъл.
— Да — отвърна дрезгаво Лайън. — Знам какво желаеш. Нали това искаш? — Той сви краката си и проникна дълбоко в нея, изумен от топлината на тесния проход между краката й.
Ръцете на Ариана трепереха, докато впиваше пръсти в раменете му. Почувства как той нараства в нея, как пулсира и я изпълва до краен предел. Кръвта му кипна от задавените й стонове, всеки мускул по тялото му се напрегна до крайност. Телата им се движеха в синхрон, отдадени на ритмичните тласъци, устремени към онзи върховен момент, когато най-после щяха да се освободят от насъбралата се страст. Лайън полагаше нечовешки усилия да отдалечи този момент колкото е възможно повече.
Ариана притвори очи, сключи ръцете и нозете си около силното му тяло и замря, мълчаливо отдадена на екстаза. Имаше чувството, че душата й ще се отдели от тялото, докато Лайън продължаваше да се движи неуморно, в очакване на върховния момент. Той затвори очи, отметна глава назад и притаи дъх, а по тялото му блеснаха безброй ситни капчици пот. Накрая извика и направи един последен тласък, преди да остави удоволствието да го завладее напълно.
Все още възбудени, с тела влажни от потта, те се вкопчиха един в друг, задъхани и пламнали от споделената страст. Ариана беше обвила краката си около таза му и сякаш отказваше да го пусне. Последните тръпки на оргазма вече замираха, когато усети как членът на Лайън се смалява в нея. Съвсем скоро той се отдръпна от нея и се изправи. Ариана се почувства празна, обзета от странно чувство за пустота. Опасяваше се, че Лайън ще съжали, задето не бе успял да се контролира в нейно присъствие, и ще я обвини, че се е възползвала от благородните му намерения.
Той легна на леглото до нея и закри очите си с ръце. Изглеждаше толкова уязвим, че й се прииска да се протегне и да го погали, да го утеши със своята любов. Влажни кичури коса бяха полепнали по напрегнатите му слепоочия и Ариана разбра, че в момента съпругът й води упорита битка със съвестта си. Внезапно той отмести ръце от очите си и се обърна към нея. Тя се изчерви от резкия поглед, който й отправи, и се запита какво да каже, за да го успокои. Отчаяно желаеше да сподели с Лайън, че носи в утробата си тяхното дете, но нещо в очите му й подсказваше, че сега не е подходящият момент.
— Надявам се, че сега сте доволна, милейди — каза той с язвително пренебрежение. — Дадох ви онова, което желаехте, и загубих и малкото, което беше останало от достойнството ми.
— Вие го желаехте не по-малко от мен, милорд.
Лицето на Лайън се сви в болезнена гримаса.
— Да, така е. За съжаление, не мога да го отрека. Дълго време се съпротивлявах на опитите ти да ме съблазниш, но уви, не съм издялан от камък. Може би трябваше да напусна Крагмер, за да устоя на изкушението.
— Не може да напускаш крепостта! — извика Ариана и уплашено го сграбчи за ръката. — Уилям те изпрати на заточение тук.
— Вярно е — промърмори Лайън и се изправи на крака. — Отсега нататък ще бягам от изкушението, като не се виждам с теб насаме.
На светлината на гаснещата свещ Ариана виждаше изсечения профил на Лайън, който се обличаше припряно. За нея беше едновременно мъчение и удоволствие да го наблюдава, тъй като осъзнаваше, че тялото му горещо се нуждае от нея, а разумът му напълно я отхвърля. Тя се изправи от леглото и стъпи на треперещите си крака. Протегна ръка към него в мълчалива молба. Лайън се отдръпна, опитвайки да се пребори с хипнотичната сила на нейното привличане. Ако само го докоснеше, щеше да го лиши от последното късче достойнство, които му беше останало. Когато тя посегна, Лайън задържа ръката й да се предпази. Целия трепереше от вълнение и се бореше със себе си да й устои.
— Лайън…?
— Не са доближавай до мен, Ариана. Нямам какво повече да ти дам.
Ариана си пое дълбоко въздух, опитвайки се да прикрие болката и обидата си.
— Върви тогава. Не желая нищо повече от теб — промърмори тя със заплашителен тон. — Задоволи прищявката си и се възползва от тялото ми, без да предложиш нищо в замяна на своята похот. Все ще намеря начин да преживея и без твоето внимание. Махай се от очите ми, Лайън Крагмер.
Лайън притвори очи за кратко, за да прикрие болката си. Когато ги отвори отново, студенината и решителността му се бяха възвърнали.
— С удоволствие, милейди! — Той й се поклони иронично и напусна покоите й.
Ариана закрачи нервно из стаята си, погълната от своите мисли и гняв. Уви, трескавото движение не можеше да бъде разрешение за нейната дилема. Тя обичаше Лайън с цялото си сърце, но той правеше всичко възможно връзката им да не оцелее. Ако продължаваше по същия начин, между тях нямаше да остане нищо. Изтощена, най-после Ариана си легна и се унесе в неспокоен сън.