На следващата сутрин се събуди мрачна и потисната. След като изпразни съдържанието на стомаха си до краен предел в едно гърне, тя се отпусна в леглото и зачака гаденето й да премине. Когато дойде Терса, господарката й вече се чувстваше значително, по-добре. Но тъй като не беше скрила добре гърнето, Терса го видя и промълви уплашено:
— Отново не сте добре, милейди. Знае ли за това лорд Лайън? Повикахте ли вече някой лечител?
— Няма нужда — отвърна натъртено Ариана. Да опази бременността си в тайна от Лайън беше едно, но да се опитва да заблуждава прислужницата си беше съвсем друго. — Знам какво ме измъчва, Терса.
Тонът, с които говореше Ариана и мрачното изражение на лицето й подсказаха на Терса каква е причината за стомашното неразположение на господарката й.
— Очаквате дете от лорд Лайън! — Прислужницата плесна с ръце, приемайки новината с голяма радост. — Лорд Лайън трябва да е много развълнуван.
— Все още не съм му казала.
— О, милейди, вие…
— Не, Терса, ти нищо не разбираш. Лайън не желае да има нищо общо с мен. Той не спира да ме обвинява, задето загуби честта си. Предполагам, че сър Белтан ти е разказал какво се случи в Шотландия. — Терса кимна в знак на съгласие. — Лорд Лайън се закле във вярност на крал Малкълм, за да ме спаси от Едрик.
— Но милейди, той ще омекне веднага, щом разбере за детето си. — Момичето въздъхна замечтано. — Сигурно ви обича безумно, щом е пожертвал толкова много заради вас.
Ариана дрезгаво се изсмя.
— Лъжеш се, Терса. Наранената му гордост го направи злопаметен и жесток. Сега той ме мрази.
Терса погледна недоверчиво, особено след като вече беше забелязала разхвърляното легло и отпечатъка на главата на Лайън върху възглавницата до Ариана. Не беше необходимо да разкрива мислите си пред Ариана, тъй като изражението на лицето й говореше повече от всякакви думи.
— Не е това, което си мислиш, Терса. Лорд Лайън съвсем не се интересува от мен. Просто е потентен и здрав мъж и идва при мен само да задоволи плътските си желания. А след това не може да понася нито себе си, нито мен. Това е ужасно бреме. Не искам Лайън да остане с мен единствено в името на нашето дете.
— Ще говоря с Белтан. Може би той…
— Не! Няма да казваш на никого, включително и на сър Белтан. Мога ли да разчитам на твоята дискретност, Терса?
Прислужницата неохотно се съгласи да пази тайната.
— Обещавам ви, милейди. Но това не ми харесва.
Лайън не се появи на вечеря. Ариана изобщо не го видя през следващите два дни. На третата вечер той се появи, кимна вежливо и зае мястото си до нея. В очите му нямаше и следа от трепета и страстта, които бяха споделили само преди няколко нощи. Лайън вечеряше бавно и не проявяваше особен интерес към храната. Ариана направи няколко опита да го заговори, но той й отговаряше сухо и разсеяно, и скоро съпругата му изостави опитите си да подхване сносен диалог. Тя привърши набързо с вечерята си и се отправи към спалнята си.
Лайън проследи крадешком оттеглянето на Ариана, възхитен от нежната извивка на гърба й и едва доловимото полюшване на бедрата й. С цялото си същество желаеше тази жена. Беше прекарал последните три нощи в гарнизона, заедно със своите рицари. Искаше да избяга от неустоимото привличане на Ариана и примамливия аромат на тялото й, с който се сблъскваше всеки път, когато минеше покрай нея. Желаеше я. Той страдаше и едновременно с това се мразеше заради слабостта си. Лайън изгледа мрачно празната си чаша, направи знак да му долеят вино и жадно я пресуши.
— Милорд, може би ще е по-добре да отидете при нея — посъветва го Белтан и седна до него. — Какъв смисъл има да се измъчвате?
— Какво знаеш ти, Белтан — отвърна Лайън с горчивина. — Ти се човек на честта. Върви при твоето момиче. Само кажете кога ще е сватбата и ще ви уредя свещеник.
Белтан стана бавно и се отдалечи. Очевидно Лайън не беше склонен да обсъжда проблемите си. Белтан се чувстваше благодарен, че връзката му с Терса е далеч по-проста и стабилна от брака между Лайън и Ариана.
Лайън изпи още две чаши вино. След това сграбчи празната кана и я запрати на пода с гръм и трясък. После решително стана от масата и отправи нагоре по каменните стълби.
Ариана лежеше в леглото си и спеше дълбоко. Тя не чу, когато вратата на стаята й се отвори, нито последвалите стъпки и шума на падащи по земята дрехи. Не усещаше присъствието на високия едър мъж, впил замъгления си поглед в нея, нито тежестта на тялото му в леглото до себе си.