Свикнала със строгия режим в манастира, Ариана се събуди призори. Беше й уютно и топло, много по-топло, отколкото в „Сейнт Клер“, където се събуждаше в студената килия, завита с овехтялото одеяло. Тя затвори отново очи и се зарови по-дълбоко в топлия пашкул. В следващия миг обаче усети твърдата човешка плът, опряна в гърба си, и напълно се разбуди. Скована, Ариана се отдръпна мълчешком. Когато обаче направи опит да се изправи, почувства тежката ръка на Лайън, обгърнала талията й. Едва сдържайки дъха си, Ариана отмести внимателно ръката му и безшумно се измъкна от леглото. Вече стъпила на пода, тя погледна отново съпруга си и сърцето й се сви от някакъв странен, необясним копнеж.
Устата му беше леко разтворена и леко похъркваше. Беше само по риза, а голите му крака бяха проснати върху одеялото. Широката дреха се беше повдигнала и разкриваше част от бедрата и ханша му. Ариана извърна очи. Никога преди не беше смятала някой мъж за красив, но това беше единствената дума, която й хрумваше, докато гледаше силното мъжествено тяло на Лайън. Дори насън той излъчваше сила и власт. Ариана се почувства засрамена от неприличните си мисли. Едрик беше истински саксонец и несъмнено беше не по-малко привлекателен и силен от Лайън, но тя не трепереше в негово присъствие и не се притискаше като обезумяла към тялото му.
Лайън я наблюдаваше през притворени клепачи, но не даде знак, че е буден. Какво ли си мислеше Ариана? Дали одобряваше фигурата му? Или намираше Едрик за по-привлекателен?
— Ако продължиш да ме гледаш така, не отговарям за действията си.
Ариана се сепна.
— Аз… Мислех, че спите.
— Спях, докато не почувствах погледа ти върху себе си.
Ариана рязко се извърна, засрамена, че я е хванал да го зяпа.
— Трябва да ида в кухнята. Сега съм господарка на дома и трябва да се погрижа за домакинството. Ще отида първо да се изкъпя.
Грамадната вана, инсталирана в отделно помещение до кухнята, бе един от луксовете, които баща й предвидливо бе осигурил.
— Една истинска съпруга има и по-неотложни задължения — напомни й меко Лайън, докато се надигаше лениво от леглото и изтръскваше полепналите паяжини от косата си. — Все едно, скоро ще ги узнаеш. Ела, ще се изкъпем заедно. — Той намъкна набързо туниката си, хвана я за ръка и я изведе от спалнята. Внезапно смутена, Ариана се опита да се отскубне от ръката му, но скоро бе победена от желязната му хватка.
Крепостните селяни вече шетаха в дървената постройка зад главната кула, която използваха за кухня, когато Лайън и Ариана минаха покрай тях и влязоха в банята. В самото помещение беше изкопан кладенец, за да има прясна вода по всяко време, а огънят в грамадната камина поддържаше стаята топла. Още призори слугите бяха сварили гореща вода, която сега очакваше господарите на имението. Лайън веднага се залови за работа. Мускулестите му ръце с лекота изливаха последователно студени и горещи кофи във ваната. Когато най-после прецени, че температурата на водата го задоволява, той се обърна с усмивка към Ариана.
— След вас, милейди.
Ариана замръзна. Нима наистина смяташе да се изкъпе с нея?
— Хайде, милейди, няма от какво да се свените.
С бавни, отмерени движения, Лайън съблече туниката си, а после и ризата. Преди да се извърне и да побегне, Ариана успя да зърне за миг широкия му гръб, изваян от стегнати мускули. Смехът му я последва в коридора.
Ариана се изкъпа по-късно с помощта на Терса. Лайън излезе веднага след закуска, придружаван от няколко от рицарите си. Трябваше да огледа селището и колибите на селяните. Зимата вече чукаше на вратите им и трябваше скоро да стегнат всички покриви, огради и плетове. Като господар на тези владения, Лайън беше задължен да види как се оправят селяните, които обработваха земите му. Негова задача беше и да събере годишната рента от онези, които вече са събрали достатъчно пари, за да откупят земите си. Феодалната система действаше по този начин, откакто Завоевателя беше стъпил на английска земя.
След като се изкъпа, Ариана подкани и Терса да използва ваната. Момичето определено не бе от най-чистите. Терса прие с охота, защото обичаше да се чувства чиста и спретната. Когато слугинята най-после излезе от ваната, Ариана с удивление видя, че под пластовете прах и мърсотия се крие забележително хубава жена. Косите й бяха с цвета на узрели жита, а по кожата й нямаше нито едно петънце. Двете се запътиха към складовите помещения да потърсят нови платове, от които да си ушият рокли.