Обезпокоен от всичко онова, на което бе станал неволен свидетел, Лайън се опита да заспи, но сънят се изплъзваше от очите му. Въпреки странностите и грешките й, той все още желаеше Ариана. Тя беше вироглава, непокорна и често му говореше неща, от които кръвта му кипваше. В замяна на това обаче тя притежаваше несравнима красота, чувствена натура и кураж, за който много мъже биха й завидели. Вярно, че не беше мечтаната съпруга, но затова пък беше жена, за която всеки би мечтал.
Колкото повече я опознаваше, толкова повече Лайън се убеждаваше, че не го е излъгала, че наистина само се е срещала тайно с Едрик и двамата не са стигнали по-далече. Разбира се, мнозина биха възприели и това като смъртен грях, защото тя все пак беше омъжена жена и нямаше право да се среща с никой мъж в тъмни доби, без какъвто и да е придружител. Според Лайън, това можеше да означава само едно нещо. Ариана все още искаше Едрик и горчиво съжаляваше, че друг, а не той е станал неин законен съпруг. Това не беше никак изненадващо. Едрик беше истински саксонец, докато той самият беше норман — мъжът, който бе похитил страната й и избил цялото й семейство. Нищо чудно да бе пронизал баща й и братята й със собствения си меч, разпознавайки в тях единствено врага.
Ариана въздъхна и се притисна към него в съня си. Лайън простена, а слабините му мигом се втвърдиха. За бога, беше женен от цели пет години, а все още не беше консумирал брака си! Помнеше, че се беше зарекъл да не я люби, докато не се увери, че не носи в утробата си копеле, но той беше мъж, не беше монах. Да люби жена си беше негово право и задължение — и той я желаеше!
Сякаш по собствена воля, ръцете му обгърнала талията й и я придърпаха в извивките на тялото му. Ариана се сепна в съня си, очите й рязко се отвориха.
— Какво… Какво правите? — извика слисано тя, докато ръцете му я повдигаха и внимателно я отпускаха върху стегнатото му тяло. Лайън почувства как мекият й бюст се притисна в мускулестите му гърди. Бедрата му, опрени в нейните, бяха твърди като гранит. Всичко по него беше болезнено твърдо — ръцете, устата му и онази типично мъжка част от плътта му, която пулсираше неумолимо. Мъжествените черти на лицето му бяха като изсечени с брадва. Гъстите, черни къдрици на косите му падаха примамливо по шията му и на Ариана внезапно й се прииска да зарови пръсти в тях. Скулите му бяха като изваяни, челюстта му — арогантно издадена напред, а очите му — замъглени от страст.
И именно тези сини очи, прозрачни като късчета лед, и опасно примамливи на фона на тъмното му, решително лице, я привличаха даже повече от мъжествената му, предизвикателна външност. Само с един кратък поглед тези очи можеха да смразят или да възпламенят всекиго. Погледът му в този момент, топъл и проникновен, казваше повече от всякакви думи.
— Ти си моя съпруга.
Ариана преглътна с усилие.
— Да, знам това.
— Все още не сме имали първа брачна нощ. След цели пет години това е мой дълг и отговорност. А аз не съм от търпеливите. — Той вторачи поглед в устните й, така неустоими на бледата светлина от свещта. Обзе го първично желание.
Очите на Ариана се разшириха от изненада, когато почувства твърдата му мъжественост, опряна в бедрата й.
— Но вие казахте…
— Промених решението си, Ариана. Желая те. Но ако открия, че си обезчестена, веднага ще те върна в манастира.
— Аз… не ви желая. Моля ви… не правете това…
Изражението му сякаш се вкамени, ръцете му инстинктивно се свиха в юмруци.
— Значи искаш Едрик?
Тя понечи да му отговори, но той притисна устните й с ръка.
— Не, не ми казвай. Това е без значение. Ти никога няма да имаш Едрик! Но един ден, кълна се в това, ще те накарам да ме искаш. Ще ме молиш да те отведа в леглото. И само ако си помислиш да ме измамиш с друг мъж, ще те заключа в кулата да молиш опрощение за греховете си в уединение. Ти си моя съпруга. Ще те имам винаги, когато пожелая, и ти ще ме посрещаш с желание.
— Както Англия посрещна Завоевателя!
Ариана искаше да му каже още много неща, но устните му внезапно връхлетяха нейните. Целувката му беше гореща и неумолима, като огнен пламък, който топи метал. Ариана искаше да крещи, да се изтръгне от изгарящата ласка на езика му, но вместо това се изгуби в сладката му съблазън.
4
Лайън я преобърна и я притисна под силното си тяло на леглото. Доловила тежкия му поглед върху себе си, Ариана вдигна очи и срещна неговите. Лицето му беше потъмняло от страст. Мускулестите му бедра я обгърнаха в желязна хватка, устата му жадно превземаше нейната. Ръцете му трескаво отстраниха малкото дрехи помежду им.