Той се плъзна още по-дълбоко в нея и потърси девствената й ципа. Не че имаше нужда от още едно потвърждение, че съпругата му е непорочна — вече бе разбрал, че е девица. Ариана простена и прехапа долната си устна. Плътта между краката й се разтвори и се изпълни с него. Внезапно, необяснимо и за самия себе си, Лайън изпита съжаление, ще че трябва да я нарани.
— След малко ще те заболи — прошепна той. — Твърде тясна си за мен. Съжалявам, но няма друг начин.
Той се плъзна още по-навътре в нея и притисна тънката ципа. Ариана простена и пребледня.
Не знаеше почти нищо за интимните контакти между мъжа и жената. Сигурно затова сега, докато той навлизаше все по-надълбоко в нея, за миг й хрумна, че едва ли ще го побере. Наистина я заболя, точно както я беше предупредил, но не чак толкова, че да заличи приятните усещания от допира му. И точно когато й хрумна, че не е чак толкова страшно, Лайън напрегна бедрата си и с един отсечен тласък нахлу докрай у нея. Тя извика и прокара кървави дири по гърба му. Лайън замръзна неподвижен и зачака болката да отшуми.
— Отпусни се, мила, най-лошото свърши — зашепна успокоително той и приглади влажните кичури по възглавницата. Толкова отчаяно копнееше да я обладае, че от усилието да остане неподвижен по челото му избиха едри капки пот.
Лайън се раздвижи, отначало много бавно, сякаш милваше отвътре разкъсаната й плът. И макар Ариана все още да изпитваше болка, усещането й се стори почти приятно. Но точно когато понечи да се притисне към него и да посрещне с желание милувките му, тласъците му станаха по-бързи и необуздани. Бедрата му се надигаха и отпускаха в бесен ритъм и стремглаво го приближаваха към върха. Тялото му се напрегна. Лайън знаеше, че за Ариана е твърде рано, но просто не можеше да се сдържи. Физическата му нужда да я притежава бе стигнала твърде далече. Той знаеше, че ако се остави да свърши сега, няма да й достави никакво удоволствие, и мислено си обеща, че следващия път ще бъде по-добре.
Ариана почувства как тялото му се напрегна, чу трескавото му дишане в ухото си и усети как топлото му семе се изля между краката й. След миг той се отпусна тежко край нея, а потното му тяло се притисна към нейното.
Ариана подскочи и седна в леглото, поруменяла от гняв. Мразеше го за това, което бе направил с нея, а още повече мразеше себе си, задето му се бе наслаждавала почти до последно, докато не я нарани.
— Норманско копеле! — извика ожесточено тя. Уви, не успя да пророни и думичка повече, защото дългата му ръка внезапно се протегна, обгърна собственически талията й и я придърпа на леглото край него. Лицето му беше мрачно и неопрощаващо. Приличаше на самия дявол. Не, приличаше по-скоро на диво животно — опасно и необуздано. Приличаше на лъв. Целият излъчваше груба мъжественост.
— Вярно е, че съм копеле. И не го отричам. Знам какво си мислиш — че си твърде добра, за да се омъжиш за едно норманско копеле, но един ден ще осъзнаеш колко мъдро е постъпил Уилям, като те посочи за моя съпруга. През целия си живот бях принуден да живея с позорното петно на моя произход, но това вече е минало. Сега имам земите, за които винаги съм мечтал, и своя собствена крепост. Имам и хубава жена с безупречно потекло. Децата ни ще станат господари на тези земи и верни васали на Уилям.
— Може би няма да ти родя деца — отвърна ядно Ариана и разтърка китките си, които още пазеха следите от ръцете на Лайън.
Очите му се присвиха заплашително.
— Откъде знаеш? Нима твоите видения са ти подсказали, че си безплодна? Да не би да си вещица?
Ариана се сви от уплаха.
— Не съм вещица. Нещата, които виждам, рядко се отнасят до мен самата.
— Това поне е успокоително — отвърна сухо Лайън. Внезапно лицето му се смекчи. Очите му се плъзнаха по нея с нова жар и неочаквано я накараха да осъзнае, че стои съвсем гола пред него. — Знам, че този път не успях да ти доставя удоволствие.
— Нима се предполага, че трябва да изпитвам удоволствие?
— О, да, лейди, и така ще бъде, кълна се.
— Не и ако не го правим повече. Може би вече съм заченала. Тогава няма да се налага да ме измъчвате повече.
— А може би не си. А дори да си заченала, това не означава, че не можем да го правим просто за удоволствие.
— За вашето удоволствие — вметна кисело Ариана. — Едва ли някоя жена може да изпита удоволствие от онова, което сторихте.