В сините му очи проблеснаха весели искрици.
— Уверявам те, че грешиш. С малко усърдие един мъж може да накара всяка жена да изпита удоволствие и аз ще се погрижа за това — следващия път.
Той я накара отново да легне на леглото, стана и запали нова свещ от пламъка на старата, която вече догаряше. После намери каната с вода, наля пълна чаша, взе ризата си и се върна при нея на леглото. Ариана го наблюдаваше смутено и се опитваше да се отгатне каква е крайната му цел. Но когато Лайън потопи крайчето на ризата си във водата и й нареди да разтвори краката си, от устните й се изтръгна дрезгав протест.
— Не!
Но преди да успее да му се изплъзне, той вече притискаше мокрия плат между краката й. След миг го отдръпна и Ариана видя, че е напоен с кръв. Очите й се разшириха.
— Видяхте ли какво ми сторихте? Аз съм смъртно ранена.
— Не се бой. Това е нормално. Кървенето не е обилно и скоро ще секне. Опитах се да бъда внимателен, макар че ти настояваше да те взема насила. Следващия път няма да боли, ще видиш.
— Едва ли ще е по-добре. Сигурно просто не сте много добър в тези неща. Нали не трябва да го правим много често? — попита с надежда Ариана.
При думите й Лайън се разсмя на глас — дълбоко и от сърце.
— Досега не ми се е случвало да се оплакват. Повечето жени твърдят, че съм доста добър в леглото.
— О, сигурна съм, че вашата метреса се наслаждава на всеки миг с вас. Чух, че лейди Забрина била много красива.
Лицето на Лайън сякаш се вкамени.
— Откъде знаеш за Забрина? — Ариана прехапа устни и извърна очи. — Не, нека се досетя — пророни Лайън, внезапно проумял. — Едрик ти е казал, нали? По-добре го забрави, защото никога няма да си с него. Аз съм твой законен съпруг, бракът ни е консумиран и смятам да те любя толкова често, колкото пожелая — всяка нощ, и дори по три пъти на нощ.
Ариана го изгледа невярващо.
— За толкова глупава ли ме смятате? Това е невъзможно.
Лайън се ухили по момчешки.
— Така ли мислиш? Аз съм млад и доста потентен. Дай ми само пет минути и ще видиш дали е невъзможно. — Той сграбчи ръката й повелително и я постави върху члена си. В слабините му нахлу гореща кръв и възбудата му се усили. Сякаш по своя собствена воля, пръстите й се сключиха около члена му, сякаш искаха да почувстват силата му. От устните му се изтръгна задавен стон, а мощното му тяло се напрегна, щом ръката й несъзнателно притисна набъбналия му член. Заля го тръпка на изумително блаженство.
— Господи! — Гласът му я сепна и Ариана мигом отдръпна ръката си. Но вече нямаше връщане назад. Той я претърколи на леглото, повдигна я във въздуха и сръчно я настани върху себе си. — Искате ли да пояздите, милейди? Дадох дума и смятам да я спазя. Преди изгрев слънце вие ще бъдете задоволена.
— Или мъртва — прошепна уплашено Ариана.
Той придърпа главата й и устните й срещнаха неговите. Преплете пръсти в копринените кичури руси коси, докато езикът му изучаваше жадно устата й. Докосваше я, милваше я, а пръстите му бяха като неуловими пеперуди по тялото й. Езикът му се плъзна по гърдите й, раменете й, меката извивка на шията й, а ласките му събуждаха у нея отскоро познатите емоции.
Внезапно сърцето й се преобърна, сякаш покосено от мълния, и Ариана несъзнателно започна да отговаря на целувките му, да притиска раменете му, да прокарва пръсти през косата му. Никога преди не бе изпитвала такава непреодолима нужда да докосва, да вкусва, да изучава. У нея сякаш се събуждаха някакви заспали чувства и Ариана за миг си помисли, че сигурно е полудяла. Лорд Лайън бе покорил страната й, беше отнел земите й и я бе принудил да се омъжи за него. Мразеше този човек до дъното на душата си, но тялото й предателски отговаряше на ласките му, тръпнеше от целувките му.
— Идвам, скъпа — прошепна задъхано Лайън и трескаво нахлу в нея. Пасваха си идеално, но този път нямаше преграда, която да го спре, а само топла и хлъзгава плът. Ариана се напрегна в очакване да изпита познатата болка, но не последва нищо, освен усещане за съвършена пълнота.
Тя се притисна доверчиво към него и, следвайки диктата на тялото си, посрещаше с готовност тласъците му. Лайън се движеше бясно в нея, воден от непреодолимата нужда, която тя бе разпалила в тялото му. Никога преди, с никоя друга жена не беше губил контрол над себе си, както му се случваше сега. И когато почувства, че върви към края и е на път отново да я остави незадоволена, той плъзна ръка помежду им и докосна с мазолестите си пръсти крехкия хълм на нейната женственост.
Ариана внезапно се озова в някакъв приказен водовъртеж, а светът около нея пулсираше и сякаш щеше да избухне. Главата й се замая, а тялото й се напрегна в сладостно очакване. Сетивата й отказаха да й се подчиняват и изведнъж като бурна вълна я връхлетя първият й истински оргазъм. В ушите й отекна гръм и няколко звезди се откъснаха от небето. После всичко замря, сякаш вече не беше на този свят. Когато най-после се съвзе, Ариана осъзна, че лежи отпусната върху дългото бронзово тяло на Лайън.