— Какво стана?
Лайън, който тъкмо се съвземаше от най-бурния и разтърсващ климакс, който някога бе изпитвал, изчака дишането му да се успокои, преди да й отговори:
— Ето че спазих обещанието си. Все още ли ме мислиш за неопитен?
Ариана пламна и извърна очи, смутена от несдържания плам, с който бе отвърнала на ласките му.
— Може и да съм сгрешила. — Тя зърна първите лъчи на утринното слънце в небето. — Вече съмва, милорд. Време е да се захващам за работа.
— Първо ще се изкъпем, Ариана. Ела. — Той й подаде ръка. Ариана понечи да му откаже, но очите му я предизвикваха. А щом мъничката й длан легна в неговата, Лайън вътрешно се усмихна. И докато й подаваше тънката й туника и сам обличаше своята, той вътрешно се закле, че ще я опитоми. Един ден Ариана щеше да се превърне в милата и покорна съпруга, която желаеше.
Малко по-късно на сутринта Ариана вече бе приключила сутрешния си тоалет и обличаше новата си туника. И докато приглаждаше меката ленена материя на ханша и бедрата си, тя си помисли, че е прекрасно отново да носи нещо ново и истински красиво, което да не дразни голата й кожа. Новата й разкошна рокля, ушита от синкавочервена коприна и поръбена с хермелин, беше най-елегантната дреха, която бе виждала от години, и със сигурност бе достойна за господарката на Крагмер. На рамото й дори блестеше скъпоценна брошка. На времето майка и имаше прекрасна колекция от бижута, които сега й принадлежаха. За миг се запита дали Лайън щеше да я забележи, но мигом се смути от неуместната си мисъл. Лайън не го беше грижа за нищо друго, освен за неговия крал, неговите земи и сексуалните му подвизи.
Вече на вратата на спалнята, Ариана се извърна и погледна свенливо към леглото, смутена от онова, което Лайън бе направил с нея миналата нощ, и от начина, по който тя му бе отвърнала. И макар че през цялото време беше се опитвала да се бори с него и със собственото си тяло, накрая господарят на Крагмер бе постигнал своето. Беше я любил два пъти в леглото, а после и в банята, докато водата плискаше шумно по пода около тях. И тя отново не успя да му се противопостави, защото задръжките й падаха в мига, в който Лайън посегнеше към нея. Вярно, че тази сутрин изпитваше някаква сладка отмала и тялото я наболяваше на места, за които я бе срам дори да си помисли, но Ариана знаеше, че всъщност не Лайън я е наранил. Ако трябваше да бъде откровена, тя дори бе изненадана от нежността му.
Поруменяла от спомена за изминалата нощ и последвалата я сутрин, Ариана побърза да излезе от спалнята. На стълбището я пресрещна развълнуваната Терса.
— Слава богу, че ви срещам, милейди, защото трябва да ви кажа нещо много важно. Но никой друг не бива да ни чува. — Момичето се огледа тайнствено наоколо, видимо притеснено. — Чуе ли ме лорд Лайън, веднага ще ме накаже. А аз не искам сър Белтан да си мисли лоши неща за мен.
Вече съвсем объркана, Ариана се вгледа изпитателно в Терса и, забелязала силната й уплаха, побърза да предложи:
— Да влезем в моята стая, Терса. Лорд Лайън излезе на лов още призори и не вярвам да се върне преди залез слънце.
Двете се вмъкнаха в спалнята и Ариана зачака да чуе важните новини, които Терса й носеше. Не й се наложи да чака дълго. Слугинята веднага се разприказва, а гласът й беше тих и напрегнат:
— Той е тук, милейди. Иска да се срещнете в градината, зад кухнята. Каза, че ще ви чака при задната стена на укреплението, под асмата.
— Кой е тук, Терса? Казвай подред.
— Как кой — мъжът, който ми плащаше да ви нося бележките, докато бяхте в манастира! Доколкото разбрах, трябва да е лорд Едрик Блекхийт. Изпърво не го познах, защото носеше дълго палто с качулка. Видя ме в селото и ме помоли да ви предам това.
Сърцето на Ариана сякаш замря. Вярно беше, че повече от всичко искаше да говори с Едрик, но нима щеше да се осмели да се срещне тайно с него? И как ли щеше да реагира Лайън, ако узнае? През изминалата нощ бе видяла нежната му и любяща страна, но Ариана подозираше, че знатният нормански рицар има и друга, тъмна половина, която досега бе останала скрита за нея. Дори когато го нарече норманско копеле, не беше успяла да предизвика изцяло гнева му.
— Благодаря ти, Терса. И не се бой, нито лорд Лайън, нито сър Белтан ще научат за това. Поне не от мен.
Момичето видимо изпита облекчение. Тя определено не искаше да предава доверието на господаря си, който я бе спасил от неизбежен брак със стария Дорал. Но преди всичко трябваше да бъде лоялна към господарката си.