— Той не ми е любовник — тръсна глава Ариана, но не намери сили да отрече, че бележката е от Едрик.
— Нито пък някога ще бъде — отвърна ядно Лайън. — Какво иска Едрик от теб? Какво сте замислили вие двамата?
— Нищо… съвсем нищо, милорд.
— Можеш ли тогава да ми обясниш какво означава тази бележка?
Ариана преглътна мъчително и поклати вяло глава.
— Не мога, милорд.
— Не можеш или не искаш?
— Все едно. Набийте ме, ако желаете, но нищо не мога да ви кажа. Бележката е толкова непонятна за мен, колкото и за вас — излъга тя, макар и не особено убедително.
Лайън вторачи свирепо поглед в нея. Ариана беше негова съпруга. Как се осмеляваше Едрик да се опитва да му я отнеме? Ако не беше крал Уилям, още сега щеше да иде в Блекхийт и да прониже коварния саксонец от гръкляна до слабините.
Ариана стоеше пред него, с широко отворени очи, и излъчваше невинност и детинска простота, сякаш му се надсмиваше. Нима го смяташе за глупак? Тя отлично знаеше за какво се отнася бележката, но беше готова по-скоро да изтърпи тежко наказание, отколкото да му каже. Тя дори нямаше представа как огромните й зелени очи, замъглени от страх и решимост, го омайваха, предизвикваха го, караха тялото му да се гърчи от желание. Как можеше да остане безучастен при вида на крехкото й телце, с гордо изправените й рамене, малките й, заоблени гърди и изящни ръце, свити в юмруци край бедрата й? Господи, как желаеше тази жена! Желаеше лъжливата малка вещица!
— Ще ти дам последен шанс, Ариана — изрече глухо той. — Кажи ми какво означава бележката и ми се закълни във вярност, и няма да те накажа. Ако продължиш да ме лъжеш и да престъпваш съпружеските ни клетви, ще изтърпиш жестоко наказание. Десет удара с камшик вероятно ще те накарат да размислиш и да освежиш паметта си.
Заплахата му беше лишена от смисъл, макар че Ариана нямаше откъде да го знае. Лайън Нормански никога не би посегнал на жена, още по-малко пък на собствената си съпруга, но се надяваше заплахата му да я стресне достатъчно, за да развърже езика й. И щом видя как лицето й пребледня, а тялото й безпомощно се олюля, разбра че е успял. Но той тепърва щеше да узнае колко смела жена е всъщност крехката му съпруга. Ариана бързо се съвзе и възвърна предишния си кураж.
— Набийте ме, милорд, щом така желаете, но никога няма да се закълна във вярност пред вас. Повярвайте ми, не знам какво означава тази бележка. Нямам представа за какво се отнася.
Острите черти на лицето му потъмняха, докато Лайън се бореше да се овладее. Не беше за вярване, че Ариана продължаваше да отрича. Десет удара с камшик щяха да повалят дори силен мъж и можеха да убият крехка жена като нея, но тя явно предпочиташе да понесе наказанието, вместо да предаде саксонския си любовник и да се закълне във вярност на един нормански войн. Ако не излезеше веднага от стаята, трудно щеше да се въздържи да не изпълни заканата си, толкова силен бе гневът му. Проклета да е Ариана и нейното упорство!
— Сигурно ти трябва малко време, за да премислиш решението си — изрече Лайън, щом гневът му се охлади достатъчно, за да говори нормално. Не разбираше ли тази жена, че той предпочита да изследва тялото й с устните и дланите си, вместо да го нашари с камшик? — Ще те оставя да помислиш над наказанието си и да направиш своя избор. По-късно ще се върна да чуя решението ти.
Ариана чакаше със сдържан дъх Лайън да излезе. Тялото й беше отмаляло, главата й бе замаяна от ужас. Неведнъж бе изтърпявала гневните удари на игуменката в манастира, но подозираше, че те ще са нищо в сравнение с грубия камшик от сурова кожа, размахван от мъж със силата и енергията на Лайън. Щеше ли да оживее? Все едно, в момента просто нямаше друг избор. Кажеше ли на Лайън за отровата, несъмнено щеше да си изпроси далеч по-сурово наказание. Или даже смърт. Слава богу, че той не беше намерил скритата стъкленица.
Внезапно Ариана осъзна, че Лайън още не е излязъл и я гледа вторачено.
— Какво… какво има, милорд?
Той не каза нищо, само продължи да я гледа, а в ледено сините му очи горяха дяволски пламъчета. Когато посегна към нея, тя простена и отстъпи назад. Той обаче улови ръката й и рязко я привлече към себе си.
— Ти си магьосница, Ариана. С каква черна магия ме оплете в мрежите си? Заслужаваш най-суровото наказание на света, но вместо това ми се иска да вкуся устните ти, да докосна примамливата ти плът.
Устните му притиснаха нейните. Целувката му не беше нежна, не, беше гневна е неопрощаваща, и все пак отвъд гнева Ариана почувства мекота и жар, които не можеха да я оставят безчувствена. Неспособна да се сдържи, тя разтвори устни за порива на безпощадния му език. Лайън знаеше, че не бива да я докосва, още не, поне докато гневът му не отшуми, но беше безсилен да се сдържи. Когато ставаше въпрос за Ариана, той не съумяваше да се контролира. Тя го докарваше до ръба на лудостта и отвъд него.