Ариана се обърна и обходи с поглед стаята. Очите й се спряха на каната с вино, която Терса бе донесла по-рано. Лайън имаше навика да си налива по чаша вино всяка вечер. Понякога дори настояваше и тя да му прави компания. Като замаяна, Ариана се запъти към каната. Движеше се като в сън. Ръцете й и цялото й същество се разтрепериха, докато отваряше мъничката стъкленица и я надвесваше над виното.
Не, не можеше да стори това! Без значение каква дълбока ненавист изпитваше към норманския си съпруг, Ариана не можеше да отрече, че нещо дълбоко и неизразимо я свързваше с Лайън. Някакво чувство, което се луташе между омразата и любовта. Между ада и рая. Чувство, което не можеше да назове. Лайън я измъчваше до безпаметност и й доставяше повече удоволствие, отколкото някога бе познавала.
Но той щеше да я пребие с камшик, нашепваше й едно мъничко дяволче дълбоко в нея. Може би дори щеше да я убие.
Тя го мразеше. Лайън заслужаваше да умре заради онова, което току-що й беше причинил. Беше използвал единственото си мъжко оръжие, за да я унизи.
Ариана наклони стъкленицата. Две кръгли капки се изтърколиха и се разнесоха по повърхността на виното. Тя разклати стъкленицата и после, много внимателно, остави още две гъсти капки да докоснат гладката повърхност на алената течност. Спомни си какво й беше казал Едрик за силата на отровата, затова побърза да затвори шишенцето и припряно го пъхна в джоба в един скрит шев на роклята си. Неспособна да мисли, тя се върна на леглото, седна и сви ръце в скута си. Все още седеше в същата поза, когато Лайън се върна в стаята два часа по-късно.
Ариана се сепна и вдигна очи, когато чу металното изщракване на вратата, която се затвори зад него. Той стоеше неподвижно в средата на стаята, с камшик в ръка. Ариана потръпна от отвращение. Нима възнамеряваше да я бие тук, в общата им спалня?
Лайън присви очи, вторачил поглед в Ариана, сякаш се опитваше да прочете мислите й. После внезапно погледът му се отмести от нея и се закова на каничката с вино, поставена на ниската масичка край леглото. Ариана пребледня, разтърсена от мисълта, че той някак е разбрал какво е сторила. Лайън отпусна камшика и крайчето му се повлече по земята, докато той вървеше към леглото. Спря само на няколко инча от нея. Ариана сведе безпомощно поглед, изплашена, че ако срещне студените му сини очи, ще разкрие вината си, ще му каже какво е извършила.
— Ще се закълнеш ли във вярност към мен? — запита кротко Лайън. — Ще ми кажеш ли какво означава бележката на лорд Едрик?
— Не. — Ариана все още отказваше да го погледне в очите. — Не мога. — Тя сведе глава и зачака гневът му да се излее върху нея с цялата сила на камшика.
Лайън се вгледа в нея. Шията й беше снежно бяла и по детински уязвима. Един непокорен кичур коса се виеше на тила й. За миг Лайън изпита непреодолимо желание да го докосне, но се сдържа. Запита се дали след този ден, след като бе научил всички тези неща, изобщо някога би могъл да й вярва. Сребристите й коси, които се спускаха като водопад по приведените й рамене, само прикриваха колко черна е всъщност душата й.
— Готова ли си да понесеш наказанието си? — Ръката му се сви около дръжката на камшика. Ариана трепна.
Очите й излъчваха странен блясък, а лицето й бе сгърчено от страх, когато се изправи и му поднесе гърба си.
— Да, милорд. — Гласът й трепна. — Ще ви помоля само, ако имам нещастието да умра под ударите на вашия камшик, да ме погребете до баща ми и братята ми. — Тя стисна ръце и зачака стоически.
— Жаден съм — пророни неочаквано Лайън. — Надявам се, че виното ще ми даде сили да извърша онова, което ми предстои.
Господи! Ариана почувства как цветът се отдръпна от лицето й. Тя рязко се обърна, видя как Лайън си налива чаша вино, и в този миг се почувства потресена от онова, което бе извършила. Ръката й се стрелна към устните й, за да заглуши напиращия писък. Не! Не! Тя не искаше неговата смърт! Той беше твърде млад, толкова силен и пълен с живот. Помисли си, че трябва да е била полудяла, за да извърши нещо толкова долно, така недопустимо. Какво бе сторила? Лайън поднесе виното към устните си и в същия миг Ариана извика и посегна да избие чашата от ръката му. Пръстите й докоснаха гладкото стъкло и няколко гъсти капки от кърваво червената течност се плиснаха върху бледо синята материя на роклята й.
Лайън я изгледа така, сякаш току-що е изгубила разсъдъка си.
— Ако си искала да пийнеш вино, трябваше само да поискаш. Ето, вземи — каза той и й подаде чашата. — Готов съм да го споделя с теб.