Ариана се втренчи в чашата, обзета от смъртен ужас. Нима крехкият й живот щеше да свърши така, с грозна агония на пода на тази спалня, отровена от собствената си ръка? Щом така й беше писано, така да бъде. Тя пое чашата, обгърна я с две ръце и за последен път погледна над ръбчето й мъжа, когото при други обстоятелства би могла да обикне. После решително я поднесе към устните си.
Внезапно чашата се изтръгна от ръцете й, а алената течност се разля по пода и стените.
— Малка глупачка! Готова си да умреш, и за какво? За една изгубена кауза? За един мъж, който е готов да те използва за политическите си щения?
— Кой ти каза? — прошепна като замаяна Ариана и за миг й мина през ума, че Лайън трябваше да й позволи да пие от отровната течност. Така поне щеше да си спести усилието да я убие със собствените си ръце.
— Вещицата.
— Надая? Откъде… — В миг думите й замряха. Надая знаеше всичко, което се случваше зад стените на този замък. Но защо бе казала на Лайън?
— Не ме питай как е разбрала. Спря ме на стълбите, докато идвах насам. Каза ми само едно изречение — да внимавам с виното. Не ми трябваше много време да се досетя какво е имала предвид.
— Надая — повтори глухо Ариана.
— Надая — каза твърдо Лайън. — Къде е остатъкът от отровата? Или си я сипала всичката?
Беше твърде късно да отрича очевидното; Ариана извади стъкленицата от джоба си и безмълвно я подаде на съпруга си. Той се вторачи в нея за миг, после грабна каната, отиде до прозореца и с гневна клетва на устните изля и отровата, и виното. Когато отново се обърна и я погледна, на лицето му имаше сурово, смразяващо изражение.
Ариана вече бе осъзнала, че е действала необмислено, водена от порива на страстите си, но в същото време знаеше, че никога не би позволила на Лайън да пие от отровното вино. Въпреки заплахата от сурово наказание, тя във всички случаи щеше да му каже за отровата и да го спре, дори това да означаваше да умре в ръцете му заради несторения грях.
Сега тя го погледна прямо, с изправени рамене и гордо вдигната глава. Една саксонка никога не би показала страх пред Лайън Нормански.
— Готова съм да понеса наказанието си, милорд — каза тя и срещна погледа му без да трепне.
— Съблечи се.
Ариана видимо потръпна, но направи каквото й бе наредил. Застана пред него, гола и уязвима, и отново го погледна право в очите. Той прокара дръжката на камшика по гърдите й, докосна с него зърната й, и когато те се свиха в отговор, сърцето му подскочи. Ариана сдържа дъха си, когато дръжката на камшика, водена уверено от ръката му, се спусна към корема й и към пухкавите светли косъмчета в основата на бедрата й. А когато камшикът се пъхна между краката й, тя извика сподавено.
— Обърни се — нареди й дрезгаво Лайън. Той вече бе болезнено възбуден, но бе твърдо решен да не позволи това да го разсее. Ариана отново му се подчини и се обърна с гръб към него. — Би било жалко да бележа с камшика тази хубава бяла плът.
Дръжката на камшика отново се раздвижи, но този път се спусна към издадените хълмчета на седалището й. Те импулсивно се свиха — от страх, си помисли той, но спонтанното движение му се стори непоносимо възбуждащо. Бедрата й бяха издължени и крехки, краката й — гладки; Лайън си спомни какво е да ги чувства, обгърнати около кръста му, докато навлиза в сладките дълбини на нейната женственост. Възбудата му се усили. Ариана се осмели да погледне през рамо и го видя, застанал зад нея, с камшик в ръка, а очите му горяха като въглени от желание.
— Готова съм, милорд. Не мога да понеса да чакам повече.
— Мили боже, не мога! Десет камшика ще те убият. А ти може би носиш моето дете. — Той сграбчи ръката й и рязко я извърна към себе си. Опитваше се да не гледа твърдите й, заоблени гърди с коралови връхчета. — Това е работа на лорд Едрик, нали? Той ти е дал отровата. Нямам представа как си успяла да се срещнеш с него без моето знание, но се кълна, че това ще си остане последната ви среща. Ще наредя да те наблюдават нощ и ден. И ако някой в моя дом си позволи да прояви нелоялност към мен, ще бъде сурово наказан, без значение кой е той. Що се отнася до клетвата ти във вярност към мен, аз не искам клетви от жена, която вече е доказала, че не може да й се вярва.
И сякаш за да потвърди думите си, той стисна брутално ръката й.
— Предупреждавам ви, милейди. Не се опитвайте отново да изпробвате търпението ми. Следващия път едва ли ще ви простя толкова лесно. — С тези думи той се завъртя и излетя като вихър от стаята, а камшикът се повлече покорно след него.
Няколко минути Ариана остана вторачена във вратата, неспособна да повярва, че наказанието й се е разминало. Очакваше всеки момент Лайън да промени решението си и да се върне, размахвайки отмъстително камшик. Когато най-после осъзна, че той няма да дойде отново, Ариана се отпусна отмаляла на земята.