Ариана нямаше представа колко дълго е лежала на земята, толкова злощастна се чувстваше. Накрая се надигна и започна да се облича. Движенията й бяха бавни и вели, а мислите и емоциите й — замъглени. Все още не можеше да повярва, че изобщо й е хрумнало, макар и за кратко, да отрови Лайън. Та той едва не бе изпил онази чаша с вино! И все пак нямаше да я изпие, защото Надая го бе предупредила.
И веднага щом мислите й се завъртяха около Надая, Ариана я видя, застанала насред стаята. Младата жена се сепна. Но все пак, старицата беше вещица. Можеше да се появява и изчезва, без никой да я чуе или види.
— Добре ли сте, милейди? — запита я Надая. Блестящите й очи се вторачиха в Ариана с плашеща настойчивост.
— Би трябвало да се замислиш за здравето ми, преди да кажеш на Лайън за отровното вино — отвърна хапливо Ариана. — Никога не съм очаквала точно ти да ме предадеш, Надая. Откъде разбра?
— Аз не съм предател, Ариана. Знаеш, че виждам неща, които остават невидими за останалите. На Лайън не му е дошло времето да умре. Крагмер се нуждае от него.
Ариана отново изпита угризения.
— Но аз нямаше да позволя той да умре. Твоите видения не ти ли показаха, че нямаше да позволя на Лайън да изпие виното? Знаеш, че сега той има пълното право да ме убие за онова, което сторих, нали?
— Виденията ми не винаги са достатъчно ясни. Освен това, не бих предупредила Лайън, ако смятах, че има вероятност той да ви нарани. В деня на вашата венчавка ви предупредих да внимавате с Лайън, милейди. Вие обаче не се вслушахте в думите ми. А сега бъдещето на Крагмер зависи от Лайън Нормански. Вашият живот също зависи от него. Дори да го бяхте убила, както искаше лорд Едрик, това нямаше да ни донесе нищо добро. Веднъж да сложи ръце върху Крагмер, крал Малкълм от Шотландия ще предаде и двама ви с Едрик.
— Какво знаеш ти, дърта вещице! — извика Ариана, отказвайки да приеме онова, което и бездруго вече бе подозирала. — Нямам нужда от лорд Лайън да пази мен и земите ми!
— Чуйте ме добре, милейди. Вие имате нужда от Лайън, също както и той се нуждае от вас. Ако отново го предадете, той ще бъде принуден да ви накаже жестоко.
— Спести ми съветите си. Откога си станала такъв непоклатим защитник на съпруга ми? Ти мразиш норманите не по-малко от мен.
— Времената се менят, Ариана, и ние трябва да се променяме с тях. Видях неща, на които няма да повярвате. — Очите на вещицата се изцъклиха, а гласът й загуби обичайния си тон и тембър. — Норманите ще останат по тези земи. Уилям Завоевателят ще управлява с желязна ръка и всеки, който се осмели да се изправи насреща му, ще падне съсечен от могъщия му меч. Той не прощава на враговете си. А вашето бъдеще е с Лайън. Децата ви ще бъдат васали на Уилям Копелето. Така е отредил господ.
Ариана закри устните си с опакото на ръката си, за да потисне изумения си вик. Наистина ли Надая беше права? Наистина ли нейното бъдеще принадлежеше на Лайън? Не! Ами собствените й видения? Едно от тях вече се бе сбъднало. Тя бе имала възможността да избира дали Лайън да живее или да умре, и бе решила да му подари живота. В последния момент, докато той поднасяше отровното вино към устните си, тя бе посегнала да избие чашата от ръцете му. Ариана затвори очи и си припомни спектъра на смъртта, който бе видяла да надвисва над Лайън. Беше почувствала хладния повей на смъртта. Нейната смърт ли предсказваше това видение или тази на Лайън? Но когато отвори очи да попита Надая, вещицата вече я нямаше. Беше си тръгнала толкова безшумно, колкото бе дошла.
Ариана закрачи нервно из стаята. Стомахът й гладно се обаждаше, сякаш да й напомни, че не беше обядвала, а вече беше време за вечеря. Замисли се дали да слезе долу и да вечеря с Лайън или да си поръча поднос с храна в стаята. Най-сетне, въоръжена с целия си кураж, реши да опипа почвата. Лайън не бе споменал, че й е забранено да излиза от стаята си, а проклета да беше, ако останеше да чака позволение от него, за да се движи свободно в дома си.
Ариана си пое дълбоко дъх и, с разтуптяно сърце, отвори вратата и надникна в коридора. Шепот на гласове привлече вниманието й към тъмния ъгъл, където два силуета стояха притиснати в интимна прегръдка. Когато се разделиха, тя не остана никак изненадана да види Терса и сър Белтан. Ариана затвори безшумно вратата и зачака да се отдалечат.
Броени минути по-късно Терса влезе в стаята й.
— Милейди, моля да ми простите, задето ви причиних неприятности.