Ариана свъси вежди.
— Вината не е твоя, Терса.
— Не трябваше да ви предавам посланието на лорд Едрик. Но как е разбрал лорд Лайън? Вие ли му казахте, че аз…
— Не съм, Терса, успокой се. Въобще не съм споменавала името ти. Лорд Лайън научи от… Всъщност, няма значение как е научил.
Терса видимо се отпусна.
— Както и да е. Съжалявам, че ви предадох бележката. Не беше честно от моя страна. Лорд Лайън винаги е бил добър с мен.
Ариана изсумтя презрително. Нима всички в тази къща, освен нея самата, бяха запленени от съпруга й?
— Не се бой, Терса. Никога не бих те замесила — каза тя и си спомни думите на Лайън, че ще наказва всеки в този дом, който се опита да го предаде. — Внимавай да не го ядосваш. Опасно е.
Терса облиза нервно устни, огледа се подозрително и запита:
— Трябва много да сте го ядосала. Не знам какво пишеше в онази бележка, но лорд Лайън нареди да сложат страж пред вратата ви. Белтан ми каза, че той ще ви пази през деня, докато лорд Лайън е зает. Нали не ви е наранил, милейди? — Загриженият поглед на момичето се плъзна по тялото й, търсейки синини или някакви други следи от нараняване.
Ариана си спомни камшика, с който Лайън бе обходил пипнешком тялото й, и отново се запита защо не я бе набил. В крайна сметка, беше си го заслужила. Дори да я беше убил, нямаше кой да го упрекне за това.
— Лорд Лайън не ме е наранил, Терса. Но не знам какво ме чака за в бъдеще. Той вече ми няма доверие.
— Сигурно много ви обича — пророни замечтано прислужницата. — Баща ми би убил майка ми, ако узнаеше, че се среща тайно с друг мъж. Лорд Лайън е много благороден човек.
— Да ме обича? — Ариана горчиво се разсмя. — Между нас с Лайън няма и капчица любов, Терса. Да вървим, не смятам да умра от глад, само защото Лайън е поставил стража пред вратата ми.
Лайън се взираше горчиво в полупразната си халба с бира. Осезателно чувстваше отсъствието на Ариана до себе си. Не й беше забранил да напуска стаята си, но се съмняваше, че тя ще има куража да се появи с салона за вечеря.
Господи! Тя се опита да го убие! Нямаше значение това, че се опита да му попречи да изпие отровното вино в последния момент. Имаше значение само това, че желанието беше налице, подхранвано от мъж, който нямаше търпение да заеме неговото място в леглото й, веднага щом успееха да се отърват от омразния й съпруг. Този човек беше по-лош и от самия дявол. Ето защо Лайън щеше да рискува неодобрението на Уилям — да обсади Блекхийт и да убие коварното саксонско копеле.
Внезапно в салона се разнесе шепот. Лайън пресуши халбата си на един дъх и вдигна поглед точно навреме, за да види влизащата Ариана. Никой друг, освен Белтан, не знаеше, че тя се бе опитала да го отрови, но всички подозираха, че е извършила нещо непростимо, щом Лайън бе поставил стража пред стаята й. Собствените й хора се бояха за нея, а неговите верни рицари просто не знаеха какво да мислят.
Ариана почувства любопитните погледи, които я проследиха, докато прекосяваше салона и заемаше мястото си до Лайън. Тя дори не трепна, но докато се наместваше на стола, държеше погледа си фокусиран върху нещо неопределено в далечината.
Лайън направи знак на слугата да му долее бира, отпи широка глътка и остави халбата си на масата.
— Не очаквах да се присъедините към нас, милейди.
— Надявам се, че не очаквате от мен и да умра от глад, милорд — отвърна Ариана с лъжливо спокойствие.
— Сигурно този път ще се опитате да отровите бирата ми — прошепна той така, че да го чуе само тя.
Ариана видимо пребледня.
— Аз… нямаше да позволя да изпиете отровата. Не можех да го направя.
— Не съм и очаквал да кажеш нещо друго.
— Знаете, че е така. Опитах се да ви спра. Не бих могла да ви убия със собствените си ръце. — При тези думи Ариана сведе глава. — Всъщност, изобщо не искам смъртта ви.
Лайън я изгледа невъзмутимо.
— Спестете ми фалшивите си излияния, милейди.
— Какво смятате да правите с мен сега?
— Може би след като се уверя, че не си заченала, ще те изпратя обратно в манастира. А ако си заченала, ще изчакам да родиш нашето дете, преди да те отпратя. И те съветвам да забравиш лорд Едрик. С малко късмет, скоро ще ти поднеса главата му на поднос.
В гърдите й се надигна гняв, и Ариана инстинктивно вдигна ръка да прикрие устните си.
— Копеле!
— Така си е, не го отричам.
— Вие сте животно, безсърдечно норманско чудовище!
— Вярно. Иначе откъде ще се е взело името ми?
6
Ариана се нахрани и веднага понечи да напусне салона. Никога не бе изпитвала такова унижение. Всички в помещението я зяпаха и сякаш я обвиняваха в безброй неща. Тя се извини и се надигна да става, но силната ръка на Лайън мигом я възпря.