Мислите й секнаха, когато Терса влезе в стаята, за да й помогне да се облече.
— Добро утро, милейди. Лорд Лайън нареди да ви помогна да стегнете багажа си за пътуването.
Доброто й настроение не се хареса на Ариана, която с всяка изминала минута се чувстваше все по-разстроена.
— Изглеждаш ми необичайно щастлива, Терса. Да не би сър Белтан да е причина за това внезапно щастие?
— Лорд Лайън каза, че ще ви придружа в Лондон — отвърна весело Терса. — Не е ли чудесно? Лондон! Трябва да е прекрасно място. Никога не съм и мечтала, че един ден ще го видя. Белтан също ще дойде — добави свенливо момичето. — Много съм благодарна на лорд Лайън, че ще ме вземе с вас.
Ариана почувства, че ъгълчетата на устните й увисват. Лорд Лайън каза… Нима цялото домакинство беше очаровано от съпруга й? Той й беше отнел дома, а сега щеше да открадне и най-близките й хора.
— Радвам се, че харесваш съпруга ми — каза тя с горчив сарказъм. — Мога да се облека и сама. Но ако трябва да направя добро впечатление в кралския двор, ще ми трябват прилични дрехи. Повикай жени от селото. Някъде в този замък трябва да има стари дрехи на майка ми, които да преправя така, че да ми стават. Разполагам само с един ден, за да се сдобия с приличен гардероб.
Денят напредваше бързо. Имаше много да се свърши и твърде малко време за това. Ариана успя да намери няколко ракли с дрехи от майка й, някои от които почти не се нуждаеха от преправяне. Повечето от тях бяха изключително елегантни, поръбени с хермелин и скъпи кожи, и у Ариана постепенно се появи увереност, че ще е не по-зле облечена от всяка жена в двора на Уилям. Сред дрехите намери и няколко гривни, брошки и колиета.
Вечерта дрехите бяха опаковани и не й оставаше друго за вършене, освен да се сбогува с най-близките си хора. Ариана не знаеше колко дълго ще продължи срещата и кога ще се върнат, но разчиташе, че Кийн ще управлява добре Крагмер в тяхно отсъствие.
През целия ден Ариана беше виждала Лайън само отдалече. Знаеше, че и той е твърде зает с подготовката около пътуването, и беше благодарна за отсъствието му. Защото макар да бе успяла да избегне бичуването, сигурно тепърва щеше да се сблъска със смразяващия му гняв. Имаше много начини да я накаже и Ариана не се и съмняваше, че Лайън все някак ще й вгорчи живота. Защо, за бога, изобщо й беше хрумнало да се опита да отрови съпруга си? Защо се бе подвела по думите на Едрик? Та тя не искаше смъртта на Лайън. Вярно, че отказваше да му се врече във вярност, но той все пак си оставаше неин съпруг. Той я беше подмамил да извърши нещо непростимо, нещо, за което щеше да съжалява до края на живота си.
Ариана се оттегли в стаята си, твърде уморена, за да вечеря в салона с Лайън и всичките му рицари. Стаята се осветяваше единствено от синкавите пламъци в камината. Тя приседна на леглото да изчака подноса с храна, който бе наредила да й донесат, и мислите й отново запрепускаха трескаво. Нямаше представа какво я очаква в Лондон, където щеше да е заобиколена само от врагове. Страхуваше се от неизвестното. А после, без всякакво предупреждение, стаята се завъртя наоколо й. Обгърна я лепкава мъгла, и когато белите кълбета се разнесоха, тя вече не се намираше в собствената си спалня.
Пред очите й се разкри огромен салон, пълен с хора — мъже и жени в хубави дрехи, които се смееха и бъбреха помежду си. Видя и един тъмен мъж, едър и внушителен, с корона на главата. Там беше и Лайън. А точно зад него стоеше жена с несравнима красота, облечена в пищна рокля и отрупана с бижута. Усмихваше се превзето насреща му, а очите й бяха тъмни и подканящи. Ариана почувства и собственото си присъствие, но някак лишено от плът, сякаш беше само страничен наблюдател, невидима за останалите в салона. А после над залата надвисна тъмна, заплашителна сянка. Сянката се залута безцелно из салона, а после се насочи директно към Лайън. После внезапно тъмният спектър се насочи към Ариана, и стана още по-мрачен и по-застрашителен.
Опасност!
Ариана я почувства с всичките си сетива.
В кралския двор я очакваше враг!
Ясно го долавяше.
Ариана извика от ужас и изпадна в безсъзнание, а тялото й се отпусна безчувствено на земята, край грамадното легло.
В това време Лайън вървеше бавно към спалнята и се питаше дали ще намери Ариана заспала. Господи, желаеше малката вещица. И макар че през целия ден беше потънал в работа, не беше успял да я изтръгне от мислите си. Представяше си дребничкото й, примамливо телце и заоблените й, щръкнали гърди, притиснати в него. Ясно си спомняше горещата, стегната плът между бедрата й, която се разтваряше да го посрещне и после се сключваше около него. Изпитваше угризение, задето вчера не бе успял да й достави удоволствие, но тя твърде бързо го беше докарала до ръба. Просто не можа да се удържи. Не бе планирал да я люби, просто така се случи. Трудно беше за вярване, но дори след като тя се опита да го отрови, той все още я желаеше неудържимо. А после я бе обладал — първо с гняв, после със страст, а накрая с неизказана нежност, която му бе трудно да си обясни.