Лайън открехна безшумно вратата и огледа мъждиво осветената стая. Изпърво не видя Ариана и в гърдите му се надигна страх. Беше сгрешил, като не постави страж пред вратата й днес. Знаеше, че тя не иска да отива в Лондон. Нима Ариана толкова се боеше да отиде в норманския двор, че бе готова да избяга от собствения си дом?
И тогава я видя.
Лежеше да пода, край леглото, неподвижна и бледа като самата смърт. Той се спусна към нея и коленичи до тялото й. Прошепна нежно името й, а кожата му настръхна от ужас, когато не му отговори. Разтърси я внимателно, но тя остана неподвижна и все така безмълвна. Лайън се вторачи във вратата, за първи път в живота си обзет от нерешителност. Дали не трябваше да извика свещеник или…
Вещицата!
Точно така, вещицата. Лайън се изправи решително с намерението да изпрати някой слуга да повика Надая, и в този миг почувства нечие присъствие до себе си. Косъмчетата по врата му се изправиха и той рязко се обърна. До вратата стоеше Надая, вторачила напрегнато поглед в него.
Стъписан, Лайън пристъпи към нея.
— Откъде разбра?
Очите й останаха невъзмутими.
— Имам си своите начини. Оставете ни сами, милорд. Аз знам какво да сторя.
Лайън остана неподвижен, без да откъсва поглед от вещицата.
— Мислиш ли, че пак е имала видение?
Надая промърмори нещо непонятно за него и го изтласка към вратата.
— Вървете, милорд. Няма да навредя на жена ви. Ще ви повикам, когато дойде в съзнание.
Лайън напусна неохотно стаята, но не отиде далече. Остана пред вратата да чака заповедите на Надая.
Тя коленичи край Ариана, извади някаква стъкленица от джоба си, махна тапата и я поднесе към носа й. Ариана се покашля, извърна глава и бавно отвори очи.
— Какво стана?
— Отново си имала видение, Ариана. Никога преди не си реагирала толкова бурно. Какво видя?
Ариана потръпна.
— Опасност — прошепна тя. — В Лондон ме чака враг.
— Така е.
Ариана изгледа недоверчиво старата вещица.
— И ти ли го знаеш?
— Да, аз също го видях. Дойдох да те предупредя. Пази се от тъмната жена, Ариана. Пази се от нейните лъжи и коварства. Тя ще се опита да те нарани.
— Знаеш ли името й?
— Не. Не знам нищо друго, освен че трябва да внимаваш с нея. Пази се от черната й душа и от собствените си приятели, които могат да те подведат.
Разтреперана, Ариана се изправи на крака.
— Защо трябва да ти вярвам, след като ме предаде? Ти си станала само пионка в ръцете на Лайън.
— Не, Ариана, аз съм ти вярна и ще ти бъда вярна до гроб. Казах на Лайън за отровата за твое собствено добро. Ти имаш нужда от него. Крагмер също има нужда от него. От смъртта му можеш само да загубиш, не и да спечелиш. Можеш дори да загубиш Крагмер.
Ариана се чувстваше някак объркана. Последното й видение й бе дало твърде много въпроси без отговор. Дали опасността в кралския двор дебнеше нея или към Лайън? И коя ли беше тъмната жена, която бе видяла? Дали тя беше същата, за която я предупреждаваше Надая? И дали изобщо можеше да се вярва на старата вещица?
— Върви си, Надая. Искам да остана сама. Видението ми беше страшно и трябва да помисля как да предпазя себе си и съпруга си. — Вече не й се струваше странно, че иска да предпази Лайън.
— Съпругът ти чака отвън.
— Лайън е тук?
— Той те откри. Обещах му да го повикам, когато дойдеш на себе си. Боя се, че вече става нетърпелив.
Сякаш да докаже думите й, в този момент Лайън отвори вратата и надзърна в стаята.
— Как е тя, Надая?
— Добре съм, милорд — превари вещицата Ариана.
— Помни думите ми, Ариана — прошепна Надая, докато се плъзгаше безшумно покрай Ариана. — Пази се от тъмната жена.
Лайън затвори плътно вратата зад възрастната гледачка, преди отново да се обърне към Ариана. Той огледа внимателно лицето й, и от погледа му не убягнаха бледността й и честото надигане на гърдите й.