Ариана потърси лицето му и забеляза неуловима промяна в изражението му. Изуми я нямата молба, която се четеше в чистите му, сини очи. Изумяваше я и нещо друго, нещо толкова изплъзващо се и неопределено, че сигурно си го въобразяваше. Но честите удари на сърцето й й подсказваха, че не е сгрешила.
Тя се усмихва неуверено — първата истинска усмивка, която му отправяше. Изведнъж Лайън бе поразен. Хубавите й черти сега бяха озарени от сладост и светлина, и това го разтърси. Сърцето му се преобърна и запрепуска с такава скорост, сякаш щеше да изхвръкне. Ако Ариана му се усмихваше така през цялото време, той сигурно щеше да се влачи в нозете й. И тази мисъл му се стори плашеща.
— Така да е. Обещавам да съм най-благонравната съпруга на света, ако не ми се налага да търпя дълго компанията на Уилям.
7
Крепостта на Уилям, построена веднага след последната голяма битка, се възправяше на малко хълмче на северния бряг на река Темза, в югоизточния ъгъл на крепостните стени на стария римски град. Най-първото й ниво, издигнато от дърво върху земно възвишение и заобиколено с изкоп, представляваше внушителна сграда в самото сърце на Лондон. Оттам се виждаше целият град и реката.
Когато наближиха града, Ариана различи очертанията на Уестминстърското абатство, построено през 1065 от изповедника Едуард. Градът беше заобиколен от други три внушителни крепости, и трите издигнати по заповед на Уилям, като „защита от набезите на многобройните и непредвидими народни маси“.
Ариана и Лайън минаха в пълно мълчание през старите порти на римския град. Ариана беше твърде запленена от гледката, която й предлагаше многобройната тълпа, суетяща се по тесните улички и алеи, за да пророни и дума. На всеки ъгъл имаше улични търговци, предлагащи разнообразни стоки. Бризът носеше безбройни аромати, някой от тях приятни, други — не чак толкова.
Преминаваха по улиците, без да предизвикат особено внимание. В Лондон често се срещаха рицари и благородници. В града бяха отседнали част от най-богатите и благородни фамилии, които, обгърнати от лукс и разкош, не забелязваха усилията на обикновените хора да свържат двата края и да сложат поднос с храна на масата си.
— Крепостта на Уилям е точно пред нас — каза Лайън. Той направляваше умело Ариана през оживения пазар, на който имаше повече амбулантни търговци накуп, отколкото тя бе виждала през целия си живот.
Ариана преглътна напрегнато и кимна. Скоро щеше да бъде в норманската обител, като жертвено агне сред стадо хищници. А собственият й съпруг беше най-кръвожадният от всички хищници. Обзе я страх. Дали ще разпозная опасността, която ме чака в кралския двор, запита се тя. Или злото щеше да я връхлети неочаквано, когато е най-неподготвена за него?
В този момент Лайън се усмихна и изсечените му черти се смекчиха. Усмивката му беше топла и Ариана се вгледа изненадано в него. Ако й се усмихваше така по-често, сигурно съвсем щеше да се побърка.
Лайън забеляза напрегнатите бръчици в ъгълчетата на устните й и се опита да разсее страховете й.
— Забрави онези глупости за дебнеща опасност, Ариана. Тук никой няма да ти навреди. Уилям високо ме цени и несъмнено ще обикне и теб.
Ариана премигна объркано. Уилям да я обикне? Съмняваше се.
— Нямам желание да бъда обиквана или дори харесвана от никой нормански крал… И от който и да е норман.
— Съвсем от никой? — попита той, явно намеквайки за страстните ласки помежду им в тъмните часове на деня.
Ариана поруменя и извърна очи.
— Съвсем — излъга тя. После дочу някакъв задавен звук и осъзна, че Лайън се смее. Сигурно в този миг си припомняше нощите, в които посягаше към нея, а тя му отвръщаше с болезнено желание.
— Ще видим, лейди — каза той развеселен. — Ще видим.
Когато навлязоха в алеята, обграждаща крепостта на Уилям, бяха посрещнати от дружелюбни възгласи. Очевидно съпругът й беше добре познат и уважаван в кралския двор, точно както я бе предупредил. Веднага щом слязоха от седлата, конете им бяха отведени от чевръсти слуги, и още на входа ги посрещна кралският сенешал.
— Добре дошъл, лорд Лайън. Крал Уилям очакваше с нетърпение да ви посрещне с вашата съпруга. В момента той се подготвя за утрешната среща на старейшините, но довечера ще има възможност да ви поздрави в салона. Елате, ще ви покажа вашите покои.
— Хубаво е да съм тук отново, Ройс — отвърна усмихнато Лайън. — Как я кара Уилям?
— Той се чувства отлично, милорд, особено след като съпругата му пристигна от Нормандия.
Влязоха в огромен салон и Ариана уплашено се огледа. Залата беше поне два пъти по-голяма от салона в Крагмер, и цялата беше пълна с хора, които сновяха насам-натам и бъбреха помежду си. Повечето от тях бяха благородници, призовани за срещата на старейшините. Мъжете бяха богато облечени в кожени туники и ярки цветни панталони. Жените напомняха цветни градини с пъстроцветните си рокли и блестящи бижута. В залата се разнесе любопитен шепот, когато двамата с Лайън влязоха вътре, следвани от Терса и Белтан.