— Ще дойдеш ли при мен тази вечер? — запита отново Забрина с глас, натежал от обещания. — Няма да съжаляваш.
— Не, не и тази вечер — отвърна Лайън, изненадан от самия себе си. Само преди месец несъмнено би я взел със или без нейната покана, и би я любил, докато не й се насити. Винаги беше желал Забрина, но никога не я беше обичал по начина, по който Уилям обичаше Матилда. Всяка нощ, прекарана с нея в леглото, беше разтърсваща, незабравима, но той никога не беше изпитвал нужда от постоянна връзка с нея.
— Ще те очаквам скоро — прошепна горещо тя. — Побързай. Ще те чакам. — Тя му отправи последен жаден поглед, а после се обърна и се отдалечи, полюшвайки прелъстително бедра.
— Лейди Забрина беше доста настоятелна — каза Белтан иззад гърба му.
— Значи си чул? — обърна се Лайън към своя лейтенант. Той не изглеждаше никак изненадан да види Белтан край себе си. Двамата бяха заедно от дълго време; бяха споделили добри и лоши дни.
— Да, чух. Ами вашата съпруга? Нима отново ще се съберете с любовницата си в кралския двор?
— Възможно е — отвърна откровено Лайън. — А може би не. Но ти няма защо да се притесняваш.
Белтан го погледна неодобрително и това изненада Лайън, защото той винаги беше най-яростния му поддръжник.
— Какво има, Белтан? Нима не одобряваш поведението ми? Никога преди не си ми задавал въпроси.
— Защото не познавах лейди Ариана.
Лайън гневно изсумтя.
— Тя се опита да ме отрови.
— Терса ми каза, че господарката й никога не би ви позволила да отпиете от виното. Може би вие сте я предизвикал по някакъв начин.
Лайън се намръщи.
— А може би просто благонравната ми съпруга е искала да съм мъртъв, за да може да се омъжи за друг. Върви, Белтан, и се погрижи хората ни да се настанят добре.
Белтан кимна отривисто и се отдалечи. Рус, висок, строен и мускулест, той привлече погледите на не една копнееща за ласки дама в кралския двор.
Лайън приближи стаята, към която го бе упътил Ройс, и отвори вратата. Пантите не издадоха и звук, и той прекрачи безшумно върху дебелия килим. Спря като хипнотизиран от вида на Ариана, съвсем гола във ваната. Взираше се напрегнато в елегантната извивка на шията й, приведена под тежестта на мокрите й коси. Зад нея стоеше Терса и държеше ленен чаршаф в ръце, в очакване господарката й да излезе от ваната. Лайън пристъпи безшумно по килима и кимна на Терса да си върви. Сепнато при вида на господаря си, момичето пъхна чаршафа в ръцете му и се оттегли.
— О, влезе ми сапун в очите, Терса. Подай ми кесийката, моля те. — Стиснала очи иззад сапунените мехурчета, Ариана протегна тънката си, изящна ръка.
— Вдигнете лицето си, милейди, за да изтрия сапуна от очите ви.
Ариана се сепна. Не очакваше Лайън толкова скоро. Предполагаше, че той дълго време ще е приятно погълнат от лейди Забрина. Тя отстрани внимателно мехурчетата от лицето си и бавно отвори очи, вторачила невярващо поглед в съпруга си. Той се наведе и обгърна с длани белите кълба на гърдите й. Ариана извика приглушено и докато се опитваше да се изтръгне от топлината на ръцете му, водата се разплиска от ваната.
— Недей, Ариана, остани. Аз ще се присъединя към теб — рече Лайън и започна да съблича ловко дрехите си.
Обхвана я паника.
— Аз вече свърших, милорд. Можете и сам да ползвате ваната.
Ариана понечи да се изправи, но Лайън постави тежката си длан върху рамото й и решително я възпря. Той се плъзна зад нея във водата, протегна крака и я придърпа в извивките на тялото си. Водата във ваната се надигна и се разплиска по пода.
— Къде е Терса? — попита Ариана, останала без дъх.
— Отпратих я.
Той протегна опипом ръка под водата и отърка хлъзгавите гънки между бедрата й. Ариана сякаш се вцепени, мигом почувствала как плътта й набъбва под ласките му. Пръстите му ставаха все по-уверени и по-дръзки, докато накрая не нахлуха отривисто в нея. Ариана извика.
— Спрете! Умолявам ви, милорд, спрете!
Лайън се усмихна, но усмивката му не беше благочестива.
— Наистина ли искаш да спра?
Ариана се усети неспособна да проговори, да се помръдне дори. Трудно й беше да проумее думите му, докато голият му член се притискаше пулсиращ в седалището й, а пръстите му нахлуваха устремено във влажната плът между краката й.
Той я ухапа лекичко по тила, а после прокара език да притъпи болката. Езикът му беше груб и влудяващо горещ. Докато едната му ръка бе заета под водата, той милваше гърдите й и дразнеше зърната й с другата. Ариана прехапа устни, за да не извика от удоволствие. Но когато Лайън я обърна към себе си, за да вкуси зърната й с устни, тя не се сдържа и простена от мъчителната наслада. Той вдигна глава и лицето му се озова съвсем близо до нейното.