Ариана се почувства като вулкан, готов да изригне, и внезапно се закова на място. Влиянието на Уилям върху околните беше по-силно и впечатляващо, отколкото си бе представяла. Беше силен като бик, с крака като дъбове и ръце, тройно по-големи от нейните. Сигурно размахваше с еднаква лекота меча и боздугана. Косата му беше тъмна като тази на Лайън, а очите му — интелигентни и пронизващи. Ариана неволно изпита чувството, че този човек наднича в душата й и открива там нещо нередно. Косата му беше подстригана според норманските традиции, а лицето му бе гладко избръснато.
В пълен контраст с него, неговата кралица беше дребничка жена с мило, но решително изражение. Ариана можеше да каже още от пръв поглед, че тази жена е в състояние спокойно да управлява Нормандия в отсъствието на Уилям, както впрочем бе правила през последните няколко години.
— Лорд Лайън — поздрави го Уилям с гръмовен глас. — Много съжалявам, че се наложи да ви повикам обратно в Лондон толкова скоро, но присъствието ви на утрешната среща е наложително. — Погледът му се установи на Ариана и мигом я разконцентрира. — Радвам се, че успяхте да доведете и съпругата си с вас. Годините в манастира явно са й се отразили добре. Ариана Крагмер е достойна съпруга за Лайън Нормански. — Той потупа Лайън по гърба и му намигна лукаво. — Нали ви казах, че е крайно време да си потърсите съпругата?
Лайън изглеждаше развеселен от думите му.
— Да, сир, пет години са много време. И този път се оказахте прав. — Той погледна усмихнат Ариана. — Ариана Крагмер е идеалната съпруга за мен.
Ариана ахна, сепната от дръзките му думи. За щастие, успя да се съвземе достатъчно бързо, за да направи дълбок реверанс пред Уилям. Ако кралят я познаваше по-добре, сигурно щеше да се досети, че гъстата руменина, която плъзна чак до тила й, няма нищо общо със смущението, а се дължи на дълбоката й омраза към норманите, включително и нейния съпруг. Как се осмеляваше Лайън да лъже толкова нагло пред всичките тези хора? Тя отлично знаеше, че кралят насила го бе накарал да я вземе от манастира. Той имаше претенции само към тялото й, не към разума и душата й. И все още не можеше да й прости, че е заговорничила с Едрик да го отрови.
Уилям стисна приятелски раменете й и я изправи. После я представи на кралицата. Матилда излъчваше благородство и Ариана нямаше как да не я хареса. И все пак беше благодарна на Ройс, който побърза да им посочи местата им до масата. Лайън седна отдясно на Уилям, а Ариана бе настанена до Матилда. На почетната маса седяха и синовете на Уилям и Матилда — Робърт, който трябваше да наследи Нормандия, и Уилям Руфус, комуто бяха обещали Англия.
По време на безконечната вечеря, която се състоеше от богати блюда, отрупани с риба, месо, дивеч, плодове и няколко десерта, Лайън и Уилям бяха потънали в оживен разговор. Явно двамата се чувстваха добре, като стари приятели. Наслаждаваха се на отличните вина, сервирани от слуги-англичани. Голяма част от слугите в двора дори знаеха френски език — официалният език на Англия в момента.
Ариана бе научила френски в манастира, но все още не умееше да си служи свободно с него, още повече че Лайън разговаряше с нея на английски. Затова й се налагаше да обмисля сериозно думите си, докато разговаряше с Матилда.
— Радвам се да видя, че двамата с Лайън имате щастлив брак — каза й кралицата. — Уилям се боеше, че на Лайън ще му е трудно да свикне с новото си положение. Той не беше особено щастлив, когато Уилям му нареди да ви прибере от манастира. По граничните земи все още има известни брожения и Уилям се нуждаеше от лоялен барон на север. Много от обезвластените саксонски благородници се прехвърлиха в Шотландия, след като земите им бяха отнети в полза на короната, и сега заговорничат с Малкълм срещу Уилям. Освен това, кралят има сериозни опасения, че не всички саксонски благородници, които му дадоха клетва на васали, са лоялни към короната. Горкичкият Уилям, носи такъв тежък товар!
Вярно, горкия Уилям, каза си Ариана, докато обмисляше думите на Матилда. Този човек беше същински тиран. Какво ли друго бе очаквал. Тя обаче каза на глас:
— Нима забравяте, че в моите вени също тече саксонска кръв, мадам? Не бих искала да ви настройвам срещу себе си, но аз също съм лоялна преди всичко към своя народ.
Матилда я изгледа изпитателно.
— По-скоро бих се настроила срещу вас, ако не защитавахте своя народ. Сега обаче сте омъжена за норман и дължите вярност на своя съпруг. Една жена трябва във всичко да се подчинява на съпруга си. Все още сте твърде млада и има доста да учите за тънкостите на брака и доверието между съпруг и съпруга. Трябва да ви кажа, че не винаги е лесно човек да живее с Уилям, но вече дълги години можем да се похвалим с щастлив брак.